От „Ну погоди“ до „Бъгс Бъни“ – заекът е любим герой на децата, а авторите често го превръщат в умно и надхитрящо противниците си същество. Нещо повече, той е приемал различни значения в историята, в световния фолклор и в художествената символика, пише „Стандарт“.
Но как това скромно животно се превръща във важна част от празнуването на Великден?
Питомни и диви
Великден е християнски празник, който отбелязва Христовото Възкресение след смъртта на Исус на Разпети петък.
Но по време на този празник един дългоух приятел разнася варени яйца, а в последно време, за радост на децата, и други подаръци.
Да се отговори защо е така не е никак лесно. Има три насоки, свързани със зайци, които се пресичат в глобалната митология и религия – заекът като свещено животно, мистичната връзка на тези животни с Луната и обвързването им с плодородието.
Обект на внимание са както опитоменият, така и дивият заек. Даже що се отнася до фолклора и историята на изкуството понякога е трудно да се направи разлика между двете разновидности. И двете са част от таксономичния разред Lagomorpha и семейството Leporidae и често са били третирани по един и същи начин в религиите, басните и във визуалната култура.
Но има ли връзка между зайците и Великден, заради това, че често са били смятани за свещени животни? Зайците са били почитани в келтската митология и са представяни като хитри измамници в митовете на индианските племена в Америка.
Подобни истории могат да бъдат намерени също и в централноафриканските басни и свързаната с тях фигура на Заека Бр’ер – върховният герой на хитростта.
Няма как да се избегне фактът, че зайците от анимационните филми също се подчиняват на тази древна традиция за хитростта на животните.
Според фолклора на Британските острови вещиците могат да се превръщат в зайци, а в много други култури те се възприемат като предвестници както на добър, така и на лош късмет. Зайците са бързи и ловки бегачи, което може да обясни общото възприятие за тях или като хитри, или като мистериозни и загадъчни.
„Тримата дългоушковци“
В подкрепа на тази плетеница от фолклори е удивително транснационалният феномен на символа на „трите заека“. Той включва три заека, тичащи в безкраен кръг с допрени уши, образуващи триъгълник. Използван е бил в много средновековни църкви в Англия.
Дълго време смятан от британските учени за местен феномен, впоследствие символът е открит в цяла Европа, в катедрали и синагоги в Германия, във френски енорийски църкви – но също и върху артефакти, създадени в Сирия, Египет и долината Сват в Пакистан, датиращи от IХ век.
Най-ранният пример може да се намери в пещерите Дунхуан в Китай – свято място за будизма, създадено през VI век. Привлекателността на символа на „трите заека“ е отчасти в централната му оптична илюзия – всеки заек поотделно има две уши, но изглежда, че са общо три.
Причината, поради която е бил разпространен толкова широко, вероятно се дължи на международната търговия през първото хилядолетие от новата ера. Заедно с много други широко разпространени художествени символи, той вероятно присъства върху предмети, които са били купувани, продавани и изнасяни по Пътя на коприната, свързващ Европа и Азия.
Смята се, че символът предполага просперитет и възраждане чрез своята циклична композиция и припокриващи се форми. Темите за обновлението и прераждането изглеждат свързани с великденското послание.
Възможно ли е Великденският заек да произлиза от този древен будистки символ?
Смята се, че символът на „трите заека“ произхожда от Джатака (разкази за жизнения път на Буда) за „заека на безкористността“.
В тази история заекът е предишно въплъщение на историческия Буда – Сидхарта Гаутама. Той е толкова щедър и добродетелен, че когато среща гладуващ монах, саможертвено се хвърля в огъня, за да му осигури храна. Като награда за неговата добродетел изображението на заека е поставено върху Луната.
Тази история и лунните асоциации на зайците като цяло вероятно произлизат от много по-древни религии в Индия. Луната наистина има маркировка на повърхността си, която изглежда (с малко въображение!) като заек.
Зайците, обитаващи и наблюдаващи ни от Луната, се разпростират във визуалните култури на Китай, Япония и Корея. Таоистките традиции в Китай разказват историята за заек, обитаващ Луната, който забърква съставките на еликсира на живота.
Местната култура на Северна и Централна Америка има много сходни митове, които свързват зайците с Луната, вероятно защото те също са открили лагоморфни маркировки на лунната повърхност. Изглежда, че заекът е почитано създание, синоним на небесни сили и подмладяване не само за християните на Великден, но и по целия свят.
Целомъдрие и плодородие
Макар, че символиката и басните за животни в Европа са навлезли предимно от Изтока, произходът на великденския заек може все пак до голяма степен да е местен. Повечето християнски символи произлизат от библейски източници, въпреки че някои са оцелели от художествените култури на древните Гърция и Рим.
Библията предлага смесено отношение към зайците. В старозаветните книги „Второзаконие“ и „Левит“ те са определени като нечисти животни. Въпреки това в „Псалми“ и „Притчи“ са описани като притежаващи известна интелигентност, въпреки че в крайна сметка са осъдени да бъдат слаби по характер.
Това, което очарова най-много древногръцките и римските писатели за нашите заешки приятели, е тяхната плодовитост. Философът Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) например, отбелязва как зайците могат да се размножават с невероятна скорост.
Друг влиятелен писател Плиний Стари (23-79 г. от н.е.) погрешно вярва, че тяхното главоломно размножаване се дължи на факта, че зайците са хермафродити и че раждането се споделя както от мъже, така и от жени.
Може ли великденският заек да бъде свързан с тази класическа идея за плодородие, използвана за изразяване на подмладяването и плодовитостта на пролетта? Такива удивителни умения в биологичното възпроизвеждане със сигурност са оказали влияние върху европейската символика.
В средновековното и ренесансовото изкуство зайците често са били представяни заедно с Венера, древната римска богиня на любовта и сексуалността. Похотта е един от седемте смъртни гряха и когато художниците я изобразяват в алегорична форма, понякога тя приема формата на жена със зайче.
Римският автор Елиан предполага, че зайците са способни на суперфетация – способността да заплодят ембрион, когато вече са бременни. Дълго време това беше осмивано, но съвременната наука доказа, че зайците наистина са способни на подобен подвиг.
Елиан и други наблюдатели на това явление смятат, че зайците могат да раждат без съвокупление. Така че, колкото и странно да е, в средновековния и ренесансовия период зайците са символи или на целомъдрие, или на безгранична сексуалност.
Това може да се види, когато сравним ведрата и светеща Мадона със заека (1520-30) на Тициан с очарователната Алегория на похотта (1426) на Пизанело. В картината на Тициан чисто бялото зайче е символ на целомъдрието на Мария. В рисунката на Пизанело заекът символизира разврата.
В Европа различни общества са използвали зайците като знак за плодовитост и са ги свързвали с божествата на възпроизводството. Според писанията на Достопочтения Беда (673-735 г. от н. е.), англосаксонско божество на име Еостре е било придружено от заек, защото е представлявало подмладяването и плодородието на пролетта.
Фестивалът на тази богиня се провеждал през април и обикновено се считало, че чрез нея е дошло английското наименование на Великден – Easter. Ако това е вярно, значи отдавна християнската символика е присвоила и възприела символи от по-стари, езически религии, смесвайки ги със своите собствени знаци.
Всичко описано дотук едва ли приключва разследването за произхода на великденския заек. Проблемът с опитите да се даде някакъв окончателен отговор е липсата на доказателства.
Освен Беда, няма ясна връзка между Еостре и Великден и Беда не може да се счита за пряк източник на англосаксонската религия, тъй като той пише от християнска гледна точка. Въпреки че е много вероятна, връзката никога не може да бъде доказана със сигурност.
По-скоро заекът винаги ще остане ненапълно разбран. През историята зайците са били възприемани и като свещени, и като олицетворение на хитростта. Те са били свързвани с енигматичната чистота на Луната, с целомъдрието и с превъзходните сили на плодородието.
С известна справедливост това изключително енигматично животно продължава да убягва смисъла. Колкото повече проучваме произхода на великденския заек, толкова повече той изчезва в тъмните лабиринти, дразнейки решимостта ни да намерим логичен отговор на един изненадващо сложен пъзел.
