В средата на 20-и век морският участък между Флорида, Пуерто Рико и Бермудските острови е обвит с всякакви митове и теории, когато започнали да му се приписват мистериозни изчезвания на лодки и самолети.

Най-известният инцидент се случва в Бермудския триъгълник, когато група от пет бомбардировача на американския флот изчезват по време на тренировъчна мисия. През следващите десетилетия катастрофите със самолети и потъването кораби се приписват на „мистериозните сили“ на Триъгълника.

През 1975 г.

американският изследовател и пилот Лари Куше написа книга, опровергаваща легендите за Бермудския триъгълник. Той ги нарече неточни, преувеличени и непроверени, пише BBC Science. Авторът на книгата заключава, че броят на авариите в този регион не е по-голям, отколкото във всяка друга точка на океана.

Въпреки това мистерията на Бермудския триъгълник е намерила много обяснения – естествени и свръхестествени. Някои обвиняват за случващото се останките от атлантска технология, за която се предполага, че е била на морското дъно. Други са убедени, че самото времепространство е огънато в Бермудския триъгълник.

Най-необичайното обяснение от списъка на естествените беше, че се твърди, че мехурчета от метан се издигат от морското дъно и преобръщат кораби. Но проучване на USGS не установи значителни емисии на метан на тези места през последните 15 000 години.

Но високата честота на ураганите в региона наистина може да има сериозни последствия в епоха, когато пилотите и капитаните не са имали толкова точни прогнози за времето, колкото сега.

Скорошно проучване установи, че някои бури могат да предизвикат вълни с височина до 30 метра. Симулациите също потвърдиха, че този вид вълни могат да потопят кораби. Все още обаче няма доказателства това да се случва в района на Бермудския триъгълник.

Друга теория се основава на магнитни аномалии, за които се твърди, че карат самолетите и корабите да се отклоняват от курса. Въпреки че не са открити подобни аномалии, в началото на 20-и век истинският север и магнитният север съвпадат в Бермудския триъгълник, което може да доведе до навигационни грешки.

Въпреки всичко това, Бермудският триъгълник никога не е влизал в международния списък на най-опасните води за корабоплаване. Факт е, че въпреки активния въздушен и морски трафик в региона и честите урагани, Бермудският триъгълник не преживява статистически необичаен брой самолетни катастрофи и корабокрушения.

Лудостта около Бермудския триъгълник до голяма степен утихна през последните години, може би защото съвременната технология позволява океанският и въздушният трафик да се проследява с по-голяма точност.