Загадките и мистериите на древността не спират да привличат човешкото въображение. През вековете се откриват древни артефакти и се изучават исторически записи в опит да се разкрият тайните на предишните цивилизации, съобщава „Труд“.
Но въпреки това, има стари технологии, които все още остават загадка за съвременните учени и инженери. Те са удивителни със своята сложност, прецизност и изтънченост, надминаващи съвременните възможности.
От часовници с невероятни механизми, до необичайни строителни техники, тези древни технологии ни карат да се чудим: как са били създадени и как са потънали в забрава?
Дамаската стомана
Дамаската стомана е специален вид стомана, характеризираща се с видими неравности по повърхността. Остриетата, изработени от нея, имат повишена здравина и гъвкавост в сравнение с конвенционалните железни мечове. Има два основни вида дамаска стомана. За първи път тя е създадена в Близкия изток, а през 3 век става известна на европейците чрез търговията с Дамаск.
Технологията за коване на дамаска стомана обаче е изгубена около 1750 г., а причините за това са неизвестни, но има няколко версии. Една от най-популярните теории е, че рудата, необходима за производството на дамаска стомана се изчерпва, което принуждава оръжейниците да намерят алтернативни начини за създаване на остриета.
В момента, въпреки модерните технологии, точното пресъздаване на процеса на производство на дамаска стомана остава невъзможен. Съществуват остриета с подобни модели, но съвременните майстори не могат да постигнат пълната здравина на този вид стомана.
Часовникът на Ферлит
През 1912 г. в Лондон в мазето на къща е открито съкровище, което става известно като Съкровището на Чийпсайд. То се оказва най-голямата колекция от бижута на Тюдорите и ранните Стюарти, включително скъпоценни камъни, огърлици и пръстени.
Един от най-забележителните екземпляри от тази колекция е часовникът Ферлит, който носи името си на бижутера, който го е създал. Този часовник има календар и будилник.
След анализ е открито, че за направата му е използвана невероятно напреднала технология. Експертите дори го наричат „айподът на своето време“! Някои от тези технологии включват способността за отлагане на изключително тънки метални пластинки върху обекти с ниво на прецизност, което не е достъпно за нас днес.
Съвременните учени се опитват да разберат как бижутерите от 16-ти век са успели да постигнат такива резултати. Ако разрешат тази мистерия, полученото знание може да помогне за подобряване на производствените процеси и да намали потреблението на суровини, необходими за създаването на електронно оборудване.
Освен това тези открития биха могли да помогнат за запазването на артефакти, които са податливи на износване и разкъсване с течение на времето.
Римски бетон
Римляните строят много – прокарват пътища, издигат статуи и великолепни сгради и дори такива гигантски структури като кейове и пристанища. Но това, което е най-поразително е фактът, че структурите, след повече от 1500 години, все още продължават да стоят, а циментът, използван в наше време, не може да се похвали с такава издръжливост. За съжаление никой не знае точния му състав.
Учените са направили много опити да идентифицират съставките, използвани при създаването му. Установено е, че циментът включва вулканична пепел, калциев оксид, морска вода и парчета вулканична скала, както и останки от натрошен камък.
Смята се също, че римският бетон е създаден с помощта на редки елементи, които кристализират, когато водата проникне в пукнатините му и започват да се разпадат, правейки бетона по-твърд. Възможно е обаче други вещества да са придавали здравина на цимента, но засега никой не може да каже кои точно.
Гръцки огън
Гръцкият огън е използван по време на морски битки.
Гръцкият огън, изобретен през 672 г., е използван по време на морски битки, водени от Византийската империя. Тази течност гори дори когато е във водата, така че с нейна помощ византийците много ефективно унищожават вражеските кораби.
Гръцкият огън се използва до 12 век, когато е заменен от други, по-смъртоносни оръжия. Има много исторически документи, които съдържат описания на употребата му, но никъде не се споменава неговият състав. Факт е, че процесът на производство на гръцки огън е строго пазена тайна, известна на малцина.
Учените спекулират, че тази възпламенима смес съдържа негасена вар, която й позволява да гори върху вода, плюс комбинация от други съставки, включително селитра – ранната форма на барут – и масло.
Непенф
За първи път споменат в Одисеята на Омир, непенф е отвара, която помага на хората да забравят лошите спомени. В превод тази дума означава „лекарство срещу тъга“ и препратки към нея могат да бъдат намерени в безброй литературни произведения. Очевидно това е първият антидепресант, известен на човеците. Учените не са напълно единодушни относно това какво всъщност е той.
Може да съдържа голямо количество опиум, който, ако е приготвен правилно, да помогне да забравим за всичко на света за известно време. Нито една от познатите ни днес отвари обаче няма дългосрочната способност да забравяме неприятностите и ако рецептата й бъде открита, несъмнено ще се превърне в истинска сензация.