Размразяването на леда в Арктика може да отвори нови маршрути за интернет кабели на дъното на океана, които да бъдат с по-голям международен пренос на данни.
Необходимостта от повече възможни маршрути е от значение при рискове от атака на подводната инфраструктура, съобщават от Politico.
През 2023 г. бяха повредени газови и телекомуникационни линии в Балтийско море, за което беше заподозрян китайски кораб.
Кабелите за пренос на данни в Червено море бяха прекъснати миналия месец, след като йеменско правителство предупреди за атаки на подкрепяните от Иран бунтовници хути. Над 90% от целия трафик между Европа и Азия преминава през маршрута на Червено море.
Проблемът с критичните данни, разчитащи само на един път, е ясен, пишат от „Политико“.
Вицепрезидентът на финландска компания Cinia, работеща по нов пан-арктически кабел, каза, че концентрацията на кабели по едно трасе е риск районите да бъдат затруднени в определени ситуации. Той допълни, че има все по-голяма необходимост от намиране на нови маршрути.
Проектът Far North Fiber се стреми да предложи точно това. Дългият 14 500 км кабел ще свърже Европа директно с Япония, през Северозападния проход в Арктика, като преминава през Япония, САЩ (Аляска), Канада, Норвегия, Финландия и Ирландия.
Тази идея е била немислима преди няколко години заради огромната ледена покривка. Но Арктика се затопля с тревожно темпо – почти четири пъти по-бързо от останалата част на света. Морският лед се свива с почти 13% на всяко десетилетие.
Ик Икард, главен стратегически директор на Far North Digital, друга компания, работеща по проекта, заяви, че размразяването на леда през лятото позволява кабелите да бъдат инсталирани, а зимното замразяване ограничава смущенията.
Очаква се производството на части да започне скоро и те да бъдат пуснати на пазара до 2027 г.
Европейската комисия наскоро призова правителствата на ЕС да подсигурят по-добре подводните си мрежи, за което разчитат на новите проекти.
Съоснователят на Far North Digital Итън Берковиц обясни, че инициативата има немалка подкрепа от страна на САЩ и Канада.
Работата обаче може да се окаже по-трудна и да изисква по-голям ресурс. Икард посочва, че при повреда на трасето ремонтът би могъл да отнеме седмици и дори месеци, в зависимост от климатичните условия.
Разходите за завършване на целия проект са в размер на около 1 млрд. евро. Кабелът през Атлантика ще струва около 250 милиона евро, а поставянето на кабел в Тихия океан може да бъде около 320 милиона евро, информира Алън Маулдин, директор на проучванията в TeleGeography.
