На 9 септември 1944 г. в България е извършен един от най-пагубните за новата ни история държавни преврати.

Група комунисти, възползвайки се от сложната външно и вътрешно политическа обстановка, с помощта на някои висши офицери и на самия военен министър, успяват да завземат основните институции в София и да провъзгласят промяната на властта, пише Телеграф.

Начело на управлението на страната застава правителството на Отечествения фронт, коалиция, съставена от антихитлеристко и антимонархически настроени партии.

В следващите години обаче коалицията все повече започва да се трансформира в посока към еднопартийно комунистическо управление.

Безбожници

Още в първите месеци след преврата комунистите поставят началото на тотален геноцид на собствения си народ. Като върли безбожници сред най-злостните си врагове поставят религиозните дейци.

Стотици български свещеници изгниват по концлагерите и затворите, а немалко от тях са убити със или без съд и присъда. Като при това ударите са насочени не само срещу православното духовенство.

В края на 40-те години започват атаките и срещу католическите им събратя. Католическите храмове в България започват да затварят врати, а чуждестранните духовници са екстрадирани от страната ни.

В края на 1948 г. е прогонен и папският легат монсеньор Галони. Започват арести и гонения на духовници и миряни.

В началото на 50-те години репресиите над представителите на католическата общност в България от страна на комунистите продължават. В началото на юли 1952 г. е арестувана голяма група католически свещеници.

Конкретният повод за арестите им са избухналите бунтове сред населението в някои католически селища срещу насилственото извънредно събиране на зърнени храни от страна на новосъздадените ТКЗС-та по селата.

Едни от най-активните в тези процеси са жителите на с. Бърдарски геран.

Първите, които дръзват да се разбунтуват, са жените, а след тях и останалите жители на селото. Те прогонват охраната и обсаждат Общинския съвет.

Пристигналите милиционери бързо потушават бунта, като са арестувани над 20 човека. За водач на бунта е обявен отец Асен Чонков, който е изправен на съд. В обвинителния акт е квалифициран като „привърженик на монархофашистката власт“ и „саботьор на отечественофронтовските инициативи“.

Делото срещу него се води по бързата процедура и той е осъден на 15 години затвор.

Арести

Също през 1950 г. е арестуван и свещеник Дамян Гюлов, основател и редактор на вестник „Истина“.

Заради дръзкото му поведение по време на следствието и отказа да се пречупи и признае за предател и вражески шпионин, той е смазан от бой и три пъти е поставян в карцера. Накрая, като не успяват да го пречупят, комунистите го осъждат на 12 години затвор.

Първата жертва на комунистическия терор е отец Флавиан Манкин, свещеник от пловдивското село Секирово. Той е отвлечен посред бял ден по време на църковна служба от храма „Св. Архангел Михаил“ в селото.

Заедно с него комунистите отвличат и двама миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев. Телата на двамата са открити на следващия ден под моста на р. Стряма.

Тялото на отеца обаче така и не е намерено. Смята се, че заповедта за похищението на свещеника идва от партизанския командир Запрян Фазлов-Леваневски.

След като са смазани от бой в следствените арести и затвори, на 40 от свещениците са повдигнати обвинения за шпионаж в полза на капиталистически държави, клевета на комунистическия строй и предателство спрямо родината.

Сред изправените пред съда са един епископ, 26 редови свещеници и дори една монахиня.

Издадени са четири смъртни присъди срещу никополския епископ Евгений Босилков и отците Павел Джиджов, Камен Вичов и Йосафат Шишков.

И докато епископът е арестуван заради пасторската роля сред католическата общност, то на другите трима са повдигнати дежурните измислени обвинения.

Свещеник Вичов е обявен за ръководител на заговор, чиято цел била да свали режима в България и да потърси помощ от империалистическите държави, които да окупират и превземат страната ни.

Едно от най-нелепите обвинения е на католическия свещеник Павел Джиджов от Пловдив. За това, че е харесван от студентите, той се набива в очите на милицията. На 4 юли 1952 г. е арестуван в семинарията в Пловдив.

Обвинен е в шпионаж в полза на враговете, тъй като издал в чужбина, че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли за СССР, а лошото оставало за българския народ.

Присъди

На 3 октомври 1952 г. състав на Софийския градски съд произнася присъдите на 40 души. Екзекуцията на четиримата осъдени на смърт отци е извършена през нощта на 11 ноември 1952 г. в Централния софийски затвор. Никой така и не знае къде са погребани телата им.

Близките на отец Джиджов разбират за смъртта му едва след като едната от сестрите му – Цанка, получава вързопче с дрехите му и малка бележка, написана с неговия почерк: „Да се предаде на сестра ми.“

А смъртния акт на своя близък семейство Джиджови получават чак през 1996 г., цели 44 години след неговата насилствена смърт.

„Дълги години при леля ми идваха десетки мъже и жени, за да я изнудват. Искаха пари и храна, като твърдяха, че и не е убит, а е в затвора и ще му ги занесат там.

Това, разбира се, не беше вярно и всички знаеха, че отецът отдавна не е между живите“, споделя Петър Джиджов, племенник на разстреляния свещеник.

Подобно е положението и с близките на останалите трима отци, които също никой не си прави труда да информира, че са мъртви.

Сред разстреляните от народната власт е и свещеникът капуцин Йосиф Тончев, обвинен в шпионаж и създаване на нелегална организация за извършване на „подривна дейност“. Смъртната му присъда е изпълнена на 23 януари 1953 г.

Блажени

На 26 май 2002 г. при посещението си в България на специална литургия на централния площад в Пловдив папа Йоан Павел II прогласява отците Джиджов, Вичов и Шишков за блажени.

Малко по-рано, на 15 март 1998 г. във Ватикана папата провъзгласява епископ Босилков за мъченик за Христовата вяра.

Разстреляните не са единствените загинали новомъченици. Някои католици умират по време на разпитите. Като Фортунат Бакалски, последният редактор на вестник „Истина“.

Умира в софийското следствие, като тялото му не е предадено на близките. В смъртния акт е записано, че причина за смъртта му е двойна бронхопневмония.

Друг от задържаните – Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия, обвинен в шпионаж, пък умира в затвора два месеца след като му е произнесена 12-годишна присъда.

Наред със смъртните присъди съдилищата издават и присъди за различни срокове затвор над католически отци.

Софийските свещеници Робърт Прустов и Стефан Цоков получават 20 и 10 години затвор за шпионаж. Освен това те са лишени от граждански права и им е наложена конфискация на имуществото.

Освен свещениците по време на католическите процеси е разстрелян и военният хирург д-р Петко Момчилов от Търново, участник в двете Балкански, Първата и Втората световни войни. Арестуван е по обвинение в шпионаж.

Осъден е на смърт и разстрелян на 23 януари 1953 г. По време на Католическите процеси от началото на 50-те години са осъдени общо 56 души.

До края на 1963 г. онези от тях, които не умират от мъчения и тормоз в затворите, са освободени. Но и те, и синовете, та и внуците им остават под наблюдението на Държавна сигурност и милицията чак до падането на тоталитарното управление в България.