Бивш специален агент на американските тайни служби (Secret Service), която помагала за охраната по време на администрациите на Клинтън, Буш и Обама, казва, че е убедена, че Белият дом е обитаван от духове.

Еви Пумпурас беше част от екипа за близка охрана на президента Барак Обама и прекара години в емблематичното имение на Пенсилвания авеню 1600, пазейки от потенциални заплахи, съобщава „Дейли Стар“.

Но най-страшните неща, с които се е сблъсквала, казва тя, не са били терористи, а призраци. Тя твърди, че домашният персонал, някои от които са служили в Белия дом от десетилетия, са ѝ разказали за свръхестествената история на сградата.

Еви сподели пред подкастъра Майк Ритланд: „Казваха ми, когато работех нощна смяна „О, да, има призраци нататък.“ Казваха: „Не чуваш ли ключовете през нощта?“, и аз казвах: „Да“ и те обясняваха, че това е призракът“.

Твърди се, че няколко различни призрака обитават емблематичната сграда, най-вече Ейбрахам Линкълн. Първата дама Грейс Кулидж твърди, че е видяла убития лидер да гледа през прозореца на това, което е било в кабинета му. Не друг, а самият Уинстън Чърчил казал, че веднъж бил изненадан от президента от времето на Гражданската война, точно когато излизал гол от банята си.

1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!

„Добър вечер, г-н президент“, казал Чърчил. „Изглежда ме поставяте в неизгодно положение.“

„Казват, че Линкълн винаги се връща, когато почувства, че страната е в нужда или в опасност“, обясни ловецът на духове Джаред Броуч. „Разказват, че той просто крачи нагоре-надолу по коридорите на втория етаж и почуква по вратите и стои до прозорците.“

Но Еви посочи, че въпреки че често е чувала фантомни гласове и необясними стъпки в Белия дом, докато е работила като част от охраната на президента Обама тя никога не е казвала на никого за своите свръхестествени срещи. „Исках да запазя работата си“, засмя се тя.

Някои от призрачните усещания могат да бъдат приписани на тежестта на историята. Тя добави: „Имаше моменти, когато отивахме на държавния етаж през нощта, когато правехме нашите ротации.

„Има снимка на Кенеди, където той гледа надолу – имаше моменти, когато минаваш и просто те побиват тръпки. Домът е тих и е музей. Огромен е и има моменти, в които бихте имали такива силни моменти на особено присъствие. Понякога е и малко плашещо.“