Кръговете в Намибия отдавна са известни по целия свят – тези мистериозни места се намират из сухите пасища на ръба на пустинята Намиб. Образуването на тези странни зони се изучава от учени от десетилетия и напоследък се превърна в обект на много дебати. Сега изследователите вярват, че най-накрая са успели да разрешат тази мистерия, пише SciTechDaily.
В новото проучване екип от университета в Гьотинген в Германия и университета Бен-Гурион в Израел са извършили обширна теренна работа.
В резултат на това учените са успяли да разберат защо всяко листо, родено в този „магически кръг“, е обречено да умре.
Резултатите от теренната работа показват, че тревата изсъхва поради липса на вода във вътрешността на странните кръгове в Намибия. Най-горният слой на почвата, висок 10-12 сантиметра, действа като своеобразна „зона на смъртта“, в която нищо живо не може да оцелее дълго. Учените са открили, че новата трева в тези кръгове всъщност умира 10 до 20 дни след дъжда.
Трябва да се отбележи, че по-рано учените предположиха, че термитите могат да бъдат причината за „кръговете на смъртта“ в пустинята Намиб. Новото проучване обаче не откри характерни щети в почвата.
За целите на изследването учените са анализирали 500 отделни тревисти растения в четири района на Намиб: екипът е измерил дължината на корените и листата, а също така е направил снимки на тях. Освен това учените са провели няколкостотин измервания на влажността на почвата по време и след дъждовните сезони 2023-2024 г.
Резултатите показват, че горният слой на местната почва е много податлив на изсушаване. Така например по време и след дъждовния сезон влажността на почвата на тези места е 3-4 пъти по-ниска, отколкото в почвата на дълбочина около 20 сантиметра.
Екипът установи също, че когато тревата расте след обилен дъжд, горният почвен слой вътре в кръговете на смъртта е значително по-сух, отколкото отвън. При тези условия прясно поникналите треви не могат да оцелеят: те изсъхват, без да могат да достигнат по-дълбоките и влажни слоеве на почвата с корените си, които са дълги средно 10 сантиметра.
В същото време многогодишните храсти и тревата, растящи по краищата на „кръговете на смъртта“, получават достъп до почвата на дълбочина 20-30 сантиметра или повече. Тези бучки трева позеленяват бързо след дъжд.
Според първия автор на изследването, д-р Стефан Гетцин, измерванията на екипа показват също, че физическата проводимост на водата е изключително висока през първите 20 дни след валеж, особено в горните слоеве на почвата, но намалява с дълбочината. Така многогодишните растения всъщност черпят вода от първите 10-20 сантиметра почва, като не оставят шанс на новата трева да оцелее.
Авторите на изследването смятат, че кръглата форма на „кръговете на смъртта“ вероятно се формира от самата трева, създавайки за себе си максимален запас от вода в почвата.
Превод и редакция
