Малко диктатури са изиграли такава решаваща роля в развитието на държавите през историята като нацистка Германия. Адолф Хитлер и неговият режим предизвикват най-големия конфликт, който светът някога е виждал – Втората световна война. Картата на Европа е преначертана и стотици милиони хора са засегнати за поколения напред.

Третият райх е печално известен в историята и по други причини.

За разлика от други лидери, някои от нацистките главатари демонстрират дълбок интерес към окултното и свръхестественото. Възходът на нацистката партия в германия е бил активно подпомаган от обществото Туле, чиято основна цел е било издирването и използването на обекти и практики със свръхестествена сила.

Нацистките лидери, които най-много са се интересували от паранормалното, са Рудолф Хес и Хайнрих Химлер. Хес дълги години е вторият в партията на Адолф Хитлер и негов предполагаем наследник, а Химлер, лидерът на SS, станал един от най-влиятелните хора в Германия и Европа.

Самият Хитлер не се интересувал твърде много от окултното, не и колкото някои от другите нацистки лидери. Въпреки това, тъй като е роден в Австрия, той все пак проявява интерес към един свързан с религията обект, който се съхранява в първото му отечество. Този обект е известен като Копието на съдбата.

Историята

Легендата гласи, че Копието на съдбата е онова оръжие, с което римски войник на име Лонгин (затова понякога го наричат и Копието на Лонгин) пронизва тялото на Исус Христос след разпъването му. Обагрено от кръвта на Исус, това вече не е обикновено копие – превръща се в обект с необикновена мощ.

Лонгин пронизва тялото на Исус Христос на кръста, рисунка на Якоб Корнелис ван Останен (ХVI в.)

Точната природа на възможностите на Копието на съдбата не е ясна, но се предполага, че дава на притежателя му силата да определя съдбата на света. Това включва и способността да стане непобедим в битка и да завладява наред.

Самата идея, че има начин да постигнат контрол над света, развинтва въображението на множество владетели и превръща Копието на съдбата в силно желан обект през вековете. Много значими исторически фигури са искали да получат и запазят Копието на съдбата. Някои, като Наполеон, не успяват да се докопат до него, но слагат ръка на така ценената реликва.

Смята се, че притежатели на Копието са били императорите Константин и Карл Велики. Константин е владетелят извадил християнството от мрака и превърнал го в доминираща религия в Европа. Карл Велики управлявал Свещената Римска империя, която обхващала по-голямата част от Европа.

Тясната връзка на копието с могъщи исторически фигури засилва мистиката около него. Последната от тези исторически фигури е Адолф Хитлер, който е очарован от обекта, смятан от него за мост, свързващ Първия райх (на Карл Велики) с неговия собствен Трети райх.

Местонахождението

Всички знаят, разбира се, че Адолф Хитлер е роден в Австрия, че като млад се опитва да стане художник и често посещава музеите в имперската столица Виена. Именно там, в местен музей, той за първи път се натъква на Копието на съдбата и чува за предполагаемата му мощ. Хитлер е толкова очарован от легендата за Копието, че дори споменава реликвата по-късно в автобиографичната си книга „Моята борба“ (Mein Kampf).

Копието на съдбата в музея във Виена

След обединението на Австрия и Германия през 1938 г. в т.нар. „аншлус“ Хитлер нарежда Копието на съдбата да бъде иззето от Виена и пренесено в германския град Нюрнберг. Градът има специално значение за нацисткия режим и е мястото, където те провеждат много от своите срещи, маршове и други публични събития. Копието е държано там през Втората световна война от нацистите, докато не било намерено от американците и върнато в Австрия след войната.

Споровете

Нацистка Германия постига много във военно отношение по време на Втората световна война – повече отколкото който и да е човек е очаквал в началото на конфликта. Но в крайна сметка Хитлер е победен и се проваля.

Оказва се, че на пръв поглед притежанието на Копието на съдбата не успява да гарантира успеха на германския лидер. Това изглежда развенчава легендата за могъществото на Копието на съдбата.

Има и такива обаче, които не са убедени, че провалът на Хитлер е провал на Копието. Копието на Лонгин в Австрия е само едно от четирите в Европа, които претендират, че са истинските. Счита се, че австрийското Копие на съдбата е най-вероятно истинско, но съществува възможност реликвата да е някъде другаде.

Нещо повече, казват оптимистите. Самото притежание на копието не е достатъчно за постигане на потенциала му. Човек също трябва да знае тайните как да използва копието, за да победи в битката.

Ако Хитлер не е успял, а някои от неговите предшественици са имали успех, то това е реално доказателство, че нацисткият лидер не е знаел как да използва Копието на съдбата.

Някои ловци на митове пък смятат, че Копието на съдбата все още е в ръцете на Съединените щати. Върнатият в Австрия обект е само дубликат, твърдят те. За тези хора не е съвпадение, че заграбването на копието осигурява възхода на САЩ като доминираща сила, каквато тя остава и до днес, пише „Стандарт“.

Има и други твърдения, а именно, че Копието на съдбата, намерено от американците, само по себе си е фалшификат. Според тази теория светото оръжие вече не е било в Германия, когато американците са го търсили след войната. Истинското Копие на Лонгин много преди това е било изнесено от Австрия (или Германия) и заминало в неизвестна посока.

Мистерията

Австрийското Копие на съдбата е въглеродно датирано, за да се провери неговата автентичност. За съжаление резултатите повече повдигат въпроси, отколкото да предоставят отговори. Някои от елементите на копието определено не са достатъчно стари, но има и вътрешни части, които може да са от времето на Исус.

Предполага се, че различните собственици трябва да са направили промени или допълнения към оригиналното копие. Въпреки това, дори част от копието да е достатъчно стара, това само по себе си не доказва, че е оръжието, с което е бил прободен Христос.

Предположенията

Съществува ли днес Копие на съдбата? Бързият отговор е да! Американците официално твърдят, че са се сдобили с фаталното копие след края на Втората световна война, отнесли са го в САЩ и то е било предадено лично на тогавашния президент Хари Труман.

На 4 януари 1946 година по заповед на ген. Дуайт Айзенхауер обаче превозват намерените германски реликви със специален самолет обратно до Виена. Сред тях е и Копието на Съдбата.

Днес то е изложено в залата със съкровищата на владетелите в императорския (днес президентски) дворец Хофбург. Докато копието – дали истинското, дали репликата –  е заключено и добре охраняван експонат, хората трябва да бъдат спокойни, че то ще носи само доброта, съветват специалисти.

Вярата

Копието на съдбата все още може да се види във Виена. Подобно на други религиозни предмети, има хора, които вярват в него, и други, които не вярват.

Нито една от страните в този спор обаче не може да предостави убедителни доказателства, че е права. Копието на съдбата може да е легендарна реликва или просто много стар обект на археологията.

Въпреки това, някои от най-важните хора в историята са вярвали достатъчно много в Копието на съдбата, за да искат да го притежават. Дали това само по себе си доказва нещо? Едва ли. Може би е просто въпрос на вяра!