Днес честваме паметта на най-ярката личност в зората на западното монашество – св. Бенедикт. Той е роден около 480 г. в Нурсия, в близост до Перуджа.

В юношеската си възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикт такова негодувание и възмущение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Започнал да живее в пещера в пълно усамотение и прекарал три години в постоянна молитва.

След като овчари открили пещерата му, скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила далече и посетители се събирали на тълпи около неговата пещера. Мнозина се заселвали около него като желаели да се ползват от неговите наставления и от духовното му ръководство.

Постепенно се образували манастири, които признавали над себе си началството на Бенедикт, който ги ръководел с голяма мъдрост и с голям духовен опит. Така светецът основал 12 манастира в района на Субиако, недалече от Рим, а по-късно основал и знаменития манастир Монтекасино.

За монасите от Монтекасино св. Бенедикт съставя правила за духовен живот, които са известни като „Устав на св. Бенедикт“, първият и досега най-важен манастирски устав в латинската традиция, поставил началото на Бенедиктинския орден (Ordo Sancti Benedicti).

Първото житието на св. Бенедикт е написано от св. папа Григорий I Велики – голям негов почитател и първи папа-монах. Публикувано е във втората книга от неговите „Диалози“ и до днес е основен източник на сведения за живота на преподобния.

Св. Бенедикт умира на 21 март 547 г., Велики четвъртък, в манастира Монтекасино по време на молитва в олтара.

Молитвите му към Господа да имаме!