Какви са били средните заплати в Европа и България до 1944 г. Този въпрос бе за даден на доц. д-р Мартин Иванов в предаването ИСТОРИЯ.BG. Ето неговия отговор:
„За съжаление наличните статистически данни не позволяват да се определи „средна“ заплата.
Затова стопанските историци обикновено изчисляват реалната заплата на квалифицираните и неквалифицираните градски работници като се използва „пазарска кошница“ с няколко основни стоки – хранителни и нехранителни, които работническото домакинство може да си позволи.
Това обаче се прави предимно за периода до Първата световна война, а понеже въпросът е за междувоенния период се сещам само за проучването на Р. Алън и О. Каустова за стандарта на живот на съветските работници до 1933 г.
Ако сравним общите работници в Москва през 1933 г. със заплатата си могат да купят 0,5-0,6 кошници (т.е. гладуват), а по-квалифицираните работници – 1 кошница (т.е. са на ръба на мизерията).
По наши изчисления през същия период (средата на 30-те години) българските неквалифицирани работници се доближават до 2 кошници, а селяните – могат да купят между 3 и 4 кошници. С други думи „средните заплати“ у нас са 2 до 3,5 пъти по-високи от съветските. Сигурно са поне 2 пъти под онези на Запад, но за съжаление не разполагам с по-точни данни“, допълва още експертът.
Основното мерило за стопанското развитие на дадена държава е т.нар. брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Няма абсолютно точни данни за този показател, които да обхващат всички държави за дадения период поради трудности с изравняването на паричните единици, използвани от тях тогава. Затова различни изследователи правят свои собствени анализи, които често си противоречат.
Според изследователя Камен Невенкин нашият БВП след ПСВ е бил горе долу като този на съседите ни, както и на Португалия. От друга страна, изоставането от подобни по размер държави на север и северозапад от нас като Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Ирландия е било от два до четири пъти.
Но в този случай би трябвало да се отчита и къде точно се е намирала България през 1919 г. и колко по-високо е трябвало да „скача, за да се изравни (и даже да надмине) своите съседи. Категорично е доказано, че към 1939 г.
Невенкин пише още в свои изследвания, че България е имала най-висок годишен стопански ръст в цяла Югоизточна Европа и е била на път да се превърне в регионален икономически лидер. В момента, за съжаление, разликите с невкусилите „благата“ на социализма Гърция и Португалия по основен показател като БВП са драстични – 1,8 до 2,5 пъти в тяхна полза – и тя в никакъв случай не се е формирала в годините след 1989-а.
