Пясъкът става дефицитна стока. Доставчиците или орязват поръчките, или изобщо не ги изпълняват.

„Пясъкът е основен материал в строителството. Транспортът му е много скъп.

Неговата цена през годините нараства много. В неговата компонента влизат главно транспортни разходи и концесионни такси за добива му.

Ресурсът от пясък на планетата е огромен. Много по-лоши неща ще се случат преди пясъкът да свърши.

Повишаващата се цена на пясъка ще повиши стойността на строителството. Голяма част от БВП е строителство“, коментира председателят на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов.

Той подчерта, че цените в строителството продължават да се повишават, като само през тази седмица бетонът е поскъпнал с 4%. За две години строителната себестойност е поскъпнала с 42%. 

„Това е инфлационната компонента. И в Европа, и в САЩ продължават да се печатат необезпечени пари. Когато напечаташ и пуснеш една парична маса, цените се вдигат.

В това няма нищо лошо, защото позволява махалото на икономиката да се върти. Проблемът е, че политиците не казват кога и колко пари ще напечатат, а са длъжни. Това води до непрекъснато поскъпване на всички стоки и услуги“, разясни Шопов в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му при пазарната икономика богатият става все по-богат. Но хората, които нямат този ресурс и са насочени към друг начин на мислене и съществуване, обедняват. 

„Печатайки парична маса, се обезценяват натрупаните пари от някого и раздавайки ги в обществото, се повишава стандартът на тези, които нямат. Но всичко трябва да е предвидимо в една съвременна икономика“, отбеляза Шопов.

Той обърна внимание и на спекулативната компонента – създават се картели и търговците се възползват от това да вдигат цените. Оказва се, че най-много е поскъпнала топлоизолацията, но тя не дава голяма тежест върху стойността на сградата. Бетонът е поскъпнал по-малко, но той дава голяма тежест върху стойността на сградата. Има индикации, че циментът също ще поскъпне. 

„Не е вярно, че има много строежи. По времето на социализма нормата за София е била 30 хил. жилищни единици на година, без да се говори за бум на строителството.

В момента в най-силните години правим по 8 хил. жилищни единици.

В София с една работна заплата може да купите 0,7 кв.м жилищна площ. По времето на социализма цифрата е същата. Лошото е, че вървим към намаляване на покупателната възможност“, завърши Георги Шопов.