Виктор Лазич от Белград много обича пътуванията. Но не обичайните в европейските столици, а посещава доста по-специфични и приключенски отдалечени кътчета на света, острови и дива природа – с настаняване в местни племена.
Тази любов към пътуването му донесе любовта на живота му, но също така и брачен опит, от който едва оцеля, пише сръбското издание „Курир“.
Виктор Лазич разкрива своите невероятни любовни истории – от това как през 2007 г.
бяга от натрапена жена за 18 часа от случайна сватба в Индонезия до това как две години по-късно среща Ита, осем години по-младо момиче на остров Ява, за която се оженил в необичайна дреха през 2022 година.
Виктор е обиколил почти целия свят и при едно от приключенията му се случва много интересна ситуация като във филм. Той едва се измъква жив от организирана сватба в Суматра.
Казваш, че е красива, утре се жениш за нея
„Това се случи през 2007 г. в племето Батак. Това е народ от бивши човекоядци. Останах в това племе няколко седмици и ухажвах едно красиво момиче. Вечерта цялото село се събра по някаква работа и предводителят на племето ме попита дали ми харесва момичето.
Той го направи пред всички и изглеждаше неучтиво да кажа, че не я харесвам, мислех, че ще ги обиди и може да означава, че я смятам за грозна.
На следващия ден видях, че започва голям купон и се зарадвах: казаха, че има сватба, което означаваше, че ще имам възможност да видя техните обичаи и национални носии“, казва Виктор.
В този момент той нямал представа какво го очаква.
„Когато поисках да се срещна с булката и младоженеца, те ми казаха, че аз съм младоженецът…“
Тогава разбира, че точно в тази секунда трябва да избяга от сватбата си. Той спасява живота си в продължение на 18 часа, преминавайки дори през вулкан.
„С помощта на приятел избягах героично от сватбата си. Излизането от тази задънена улица не беше никак лесно, пътувах 18 часа и смених няколко вида транспорт. Пътят водеше през кратера на вулкан, а шофьорът на автобуса ме утеши, като каза, че в тази страна има „само“ 126 активни вулкана.
Изтощен и болен, с температура около 40 градуса, той пристига в племе, където обикновено цари матриархатът.
„Там ме заведоха при един магьосник, който, както правят магьосниците по различни места по света, ме наби порядъчно. Логиката му беше, че съм се разболял, защото някакъв зъл дух е влязъл в мен и ако ме набият добре, този дух ще напусне тялото. Не знам какво ми помогна: боят му, народните лекове, които ми даде, или европейските лекарства, които също пих.Само след няколко дни бях много по-добре.“
Когато спрял и се замислил, когато се уверил, че е отишъл достатъчно далеч, така че никой от племето канибали, за където почти се оженил, да не може да го намери, той осъзнал, че е твърде болен, за да има някакъв шанс да бъде качен на самолет и да отлети за родината си.
„Ако бях останал там, животът ми със сигурност нямаше да е лош: там живеят орангутани, природата е щедра и животът е красив. Понякога съжалявам, че си тръгнах така, и се тревожа за онова момиче, което сигурно е било много смутено от моето бягство“, каза той.
Той предложил брак на настоящата си съпруга сред високи над метър книги
Той се запознава с Ита, момиче от остров Ява, през 2009 г. Тя била в библиотека в район, заобиколен от три вулкана, а директорът на библиотеката бил негов приятел, който му помогнал много, когато го ограбили при предишното пътуване.
„Отидох да го посетя и да разгледам библиотеката, и намерих Ита… Тя тогава беше на 16, а аз на 24. Разменихме контакти, тя ми написа прекрасно писмо за добре дошли в Индонезия и се разделихме като познати. Не беше никакво привличане, контактувахме от време на време, но не се виждахме до 2017 г., когато пламна любовта“, посочва той.
Много интересно е и как Виктор е предложил брак на Ита. Това се случило в Музей на книгите и пътуванията, където имало изложба от книги-гиганти.
„Много от тези издания са по-големи от един метър и тежат по 15-20 килограма всяко. Ита е ниска, като повечето индонезийци, така че изглеждаше като Алиса в страната на чудесата сред гигантските книги. Така й предложих брак“, спомня си той.
Вместо костюм – традиционна индонезийска дреха
В Индонезия те се оженили в националните им дрехи.
„Носих традиционна рокля с традиционна кама, прикрепена към нея. Индонезийците вярват, че тези кинжали са живи и че могат да убиват с духа си, дори и да не докоснат някого. Но аз настоях церемонията да се извърши според православен обичай, така че сватбата се проведе в православна църква в Джакарта“.
Виктор разказва и защо от всички жени на света е избрал именно Ита, а е срещал много по време на пътуванията си.
„Ита е олицетворение на спокойствието и търпението. Тя е изключително силна жена, която показва силата си по директен, но винаги нежен начин. Тя никога не повишава тон, а спорът е нещо невъобразимо за нея. И въпреки това винаги показва ясната твърдост на нейните нагласи, желания и намерения и не се отклонява от тях.
Освен това тя е с много силно чувство към семейството, но с широки възгледи и е пълна с разбиране за моите пътувания и ексцентричности. Какво повече мога да искам от спътницата си в живота?“, заявява накрая той.