Йозеф Гьобелс е един от най-близките сътрудници на Адолф Хитлер. Той придобива печална известност с уменията си на пропагандист. Начините и методите, които използва са обект на изучаване след края на Втората Световна война, но днес ще ви представя една непозната история за може би най-успешната му пропаганда, а тя му се дава в последните седмици на войната, пише Poznanieto.bg.
Гьобелсовата пропаганда в края на войната
През април 1945 година, Червената армия вече е в покрайнините на Берлин.
Изходът от войната отдавна е ясен, като битката е между съюзниците кой първи ще достигне до Берлин и ще може да се възползва от предимството да диктува условията след края на военните действия.
Тъй като по това време в Берлин вече започват да се чуват гърмежите, берлинчани започват да се чудят какво се случва. На тях им се представя информация за успешното развитие на войната и повечето от тях нямат представа, че краят на Третия Райх е съвсем близо. Тогава Гьобелс решава, че е време да даде официално обяснение на немците. Ето какво измисля той:
Как Гьобелс надхитря берлинчани
Гьобелс решава да представи ситуацията като напълно нормална. Той обяснява, че гърмежите и изстрелите се чуват, защото по това време се снима филм за Втората световна война и за победата на Третия Райх. По този начин, той дава логично обяснение за това, което се случва около Берлин.
1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com
Измамата на Гьобелс бива разкрита
Разбира се, това обяснение работи само за броени дни. Червената армия влиза в Берлин и тогава нещата се изясняват напълно. Интересното е, че първоначалто немците посрещат с радост чуждата армия, тъй като смятат, че това са статисти и актьори от снимания филм за войната. Това, обаче, не продължава дълго и се разбира, че тези униформи са истински. Съветските войски, преживели ужасите на войната, показват своите качества в края на войната и на 9 май се стига до официалният край на конфликта.
Как Чърчил си взима от речите на Гьобелс
Всички знаем известната реч на Чърчил във Фултън на 5 март 1946 година. Това, което е останало в историята от нея е свързано най-вече с фразата за падането на “Желязна завеса” в света. Но интересното в случая е, че това не е израз, който сър Уинстън измисля. Той го присвоява от реч на Гьобелс, който използва този израз много по-рано и с малко по-различно значение.
Но трябва да се има предвид, че Чърчил е известен с това да си присвоява чужди изрази, така че не е някакъв прецедент в неговите изказвания. Така че това е косвен факт за близостта на англосаксонската доктрина и понятията, които се използват. Не случайно бащата на Елизабет II – Едуард VIII след абдикацията си от трона на Великобритания през 1936, остава да живее известно време точно в Берлин, а неговите симпатии към режимът там са широко известни.
