Лекарите посрещат всякакви пациенти, но понякога дори медицинските експерти могат да останат безмълвни пред някои смайващи и ужасяващи заболявания. Затова е важно родителите да знаят за опасните възможности и да бъдат бдителни, ако видят признаците. Някои заболявания могат да превърнат хората в онези чудовища, които сме свикнали да виждаме в хорър филмите. За щастие те са много редки.
Каменният човек
Без да се различава от всяко друго здраво бебе, едно на два милиона новородени може да има рядко и нелечимо състояние, наречено Fibrodysplasia Ossificans Progressiva (FOP) – известно още като Синдром на каменния човек. При него тъканите се превръщат в кост. Това е едно от малкото заболявания, които през годините са поставяли лекарите в недоумение, но не е по-изумяващо от например ръце, които развиват собствен „ум“ и хора, които са убедени, че са мъртви, съобщава BG Voice.
Ето някои от най-редките синдроми в света.
Неочаквана смяна на акцента
Синдромът на чуждия акцент е стряскал много медицински сестри през годините, когато пациенти се събуждат от кома и откриват, че говорят с напълно различен акцент. Смущението се дължи на увреждане на част от мозъка, свързана с речта. Най-честата причина за това са инсултите, както и травмите, туморите и други неврологични заболявания като множествена склероза.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
Един от най-екстремните случаи е на Микаела Армър, която през 2015 г. за една нощ губи обикновения си ланкаширски акцент, което според нея е предизвикано от сканиране с ядрено-магнитен резонанс, което е „влошило“ хроничната й сложна мигрена. След сканирането Михаела от Поултън-Ле-Файлд не знае преди да отвори устата си дали ще говори с китайски, филипински, южноафрикански, италиански, полски или френски акцент.
Ръцете се обръщат срещу притежателите си
Звучи като сюжет от филм на ужасите, но в редки случаи дори ръката ви може да развие собствено „мнение“. Синдромът на чуждата ръка включва неконтролируемо движение на ръката или крайника и се появява при увреждане на корпус калозум, който свързва двете полукълба на мозъка.
Карън Бърн от Ню Джърси е разказвала, че лявата ѝ ръка започнала да се движи неволно, след като на 27-годишна възраст била оперирана, за да овладее епилепсията си. Тя я удряла или дори се опитвала да разкопчае блузата й, а левият й крак от време на време ставал непокорен и я принуждавал да ходи в кръг. Разказвайки как е открила състоянието си след операцията, Карън обяснява:
„Д-р О’Конър каза: „Карън, какво правиш? Ръката ти те съблича“. Докато той не каза това, нямах представа, че лявата ми ръка разкопчава копчетата на ризата ми. Така че започнах да закопчавам копчетата с дясната ръка и веднага щом спрях, лявата ръка започна да ги разкопчава. Така че той се обади по спешност на един от другите лекари и каза: „Майк, трябва да дойдеш веднага, имаме проблем… Запалвах цигара, поставях я върху пепелника, а след това лявата ми ръка се протягаше напред и я угасяше. Тя взимаше неща от чантата ми и аз не осъзнавах, затова си тръгвах. Изгубих много неща, преди да осъзная какво се случва.“
Светът нараства или намалява на размери за миг
В „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол главната героиня се смалява или нараства, след като изпива вълшебна отвара. Но дори и в реалния живот малък брой хора са виждали как светът се разширява или става малък, поради състояние, наименувано на романа.
Наричан още Синдром на Тод, синдромът „Алиса в страната на чудесата“ (AWLS) причинява на страдащите мигрена, която може да изкриви възприемането на размера, разстоянието или дори времето. Робърт Уилямс, дизайнер на приложения от Сидни, Австралия, установява, че изпитва усещания, които го въртят в главата, когато е подложен на силен стрес.
„Мога да си почивам на леглото, а стената отпред да е на около пет метра и изведнъж да я увелича и тя да се окаже пред лицето ми“, казва той, цитиран от „Мирър“, „Не че виждам стената да се движи към мен – тя просто е там, в един миг… Може да се взирате в някакъв обект, например в картина на стената в хола, и изведнъж тя да изникне точно пред лицето ви. Имаш чувството, че стаята се срутва върху теб… Дори мозъкът ви да казва: „Не, тук вече сме били, това не е реално“, възприятието ви е, че това е толкова реално. Това е най-странното усещане.“
Проведени са много малко изследвания на AWLS, но изследователите са склонни да се съгласят, че синдромът обикновено започва в детска възраст и често е свързан с мигрена, както и с други състояния като епилепсия и вирусни инфекции.
Пациенти вярват, че са „ходещи трупове“
Синдромът на ходещия труп – известен още като Синдром на Котард – е ужасяващо състояние, което кара страдащите да се страхуват, че са мъртви или че им липсват органи, кръв или части от тялото. Открито за първи път през 1788 г., това психично заболяване е форма на психоза с налудничавост.
Тийнейджърката Хейли Смит от Алабама разказа, че е прекарала три години от живота си, убедена, че е мъртва поради това състояние, преди да се излекува, гледайки филми на „Дисни“. 17-годишната девойка сподели:
„Родителите ми току-що се бяха развели и аз не го приемах лесно, но един ден, когато седях в час по английски език, имах наистина странното усещане, че съм мъртва и не можех да се отърва от него. Докато се прибирах към къщи, си помислих да посетя някое гробище, за да съм близо до други хора, които са като мен – мъртви – но наблизо нямаше такива, така че се прибрах направо вкъщи и се опитах да се наспя.“
Отдръпнала се от приятелите си, накрая тя потърсила помощ от терапевт и разбрала, че това е истинско състояние, от което са страдали и други хора. Тя сподели, че гледането на филми на Дисни й дава „топло, неопределено чувство“ и я кара да осъзнае, че всъщност трябва да е жива. Хейли разказа:
„Малката русалка, Аладин, Спящата красавица, Бамби – гледах ги всичките. Попитах приятеля си Джереми: „Как мога да съм мъртва, когато Дисни ме кара да се чувствам толкова добре?“.
Хора върколаци
Въпреки че много редки състояния са невидими с просто око, синдромът на човека върколак може да превърне живота на засегнатите в страдание. Причинено от рядка генетична мутация, състоянието може да доведе до окосмяване на почти всяка част от тялото – и не може да се лекува дори с лазерна хирургия.
13-годишният ученик Лалит Патидар от Индия разказва как жестоките хулигани го нарекли „маймуна“, след като се появило необичайно окосмяване по лицето и ръцете му. Въпреки че е свикнал със състоянието си, той често има лоши дни, когато заради излишното окосмяване изпитва затруднения с дишането и зрението. Родителите му са изпробвали редица лечения, но без успех.
„Понякога ми се иска да съм като другите деца, но не мога да направя много по въпроса“, призна момчето.
Въпреки състоянието си, тийнейджърът живее щастливо и мечтае един ден да подкрепи родителите си, като стане полицай. Майката Парватибай разказа, че го е видяла за първи път половин час след раждането му и била „изумена“ от тялото му, покрито с изключително много косми. По думите й обаче, макар и синът й да е различен, „все пак е много специален за мен, защото се роди след много специални молитви.“
Стомахът се превръща във фабрика за алкохол
Страданията на тези, които се борят със Синдрома на автопивоварната, много надвишават и най-лошия махмурлук. При това заболяване организмът ферментира въглехидратите и ги превръща в алкохол в стомаха, а страдащите от него се напиват, без да се докоснат до капка алкохол.
Синдромът кара Ник Карсън от Лоустофт, Съфолк, да желае да хапне торта „Виктория“, която след това го кара да припада като пиян, по същия начин, по който алкохоликът копнее да пийне. Собственикът на фирма за почистване развива това състояние, след като преди почти 20 години е бил изложен на въздействието на силни химикали по време на работа, но минават години, докато най-накрая му поставят диагноза.
Ник казва: „По принцип съм станал неволен алкохолик, защото това състояние те прави такъв, независимо дали искаш, или не. Малко захар или въглехидрати могат бързо да ме накарат да се напия. Опитвам се да се придържам към диета, базирана на кето, но е трудно, защото въглехидрати има във всички видове храни.“
Ник за първи път забелязва симптомите на заболяването през 2003 г. Той полагал силен разтворител за подови настилки по време на работа и се прибрал вкъщи, като се почувствал много зле, преди да загуби съзнание. Симптомите му започват да се влошават от този момент нататък, но той осъзнава, че може да има това заболяване, едва след като съпругата му Карън видяла да го описват в епизод на „Доктор Мартин“.
„Започнах да изпитвам ужасен глад за торта „Виктория“, а обикновено не обичам сладко“, казва той.
Той сподели за трудностите, които изпитва, като разкри, че „има моменти, в които бих убил за парче гъба „Виктория“ и това е нелепо – тя предизвиква рефлекс на апетит в мозъка ви.“
