Историята на една българска царица от ромейски произход, която защитава интересите на България, няма как да не ви заинтригува, пише Poznanieto.bg.

За разлика от нейните предшественички, тя взема страната на българската държава срещу Източната Римска империя и по всякакъв начин се бори за нашата кауза.

Коя е ромейската принцеса с България в сърцето

Става въпрос за Мария Кантакузина Палеологина. Тя става съпруга на българския цар Константин Тих Асен и на идващия след него бунтовник цар Ивайло.

За разлика от повечето византийки на българския престол, тя защитава усилено интересите на новата си страна.

Женитбата с Константин Тих

Мария е племенница на ромейския император и е решено да скюлчи династичен брак с българския цар. Тя му се пада вече трета съпруга и като зестра българите трябва да получат част от Южното Черноморие. По-късно се оказва, че ромейският император не спазва това свое обещание.

Константин Тих решава да не предприема нищо, но новата царица Мария успява да го накара да започне военни действия срещу собствения й вуйчо. Причината е, че тя определя действието на императора като неуважително спрямо нея и българската държава, която вече представлява. Очевидно е искала да постави началото на собствена династия и решава, че това може да се случи точно в България.

Мария начело на държавата

След 1274 г. здравословното състояние на българския цар се влошава значително и постепенно властта реално преминава в амбициозната царица Мария. Ромейският император подтиква татарите на хан Ногай да опустошат цялото Търновско царство, като наказание за нейното неподчинение.

Мария се опитва да осигури съюзници на България срещу Източната Римска империя, като в същото време се смята, че поддържа комуникация със своята майка, която е една от водещите опозиционни фигури срещу императора. Българското болярство започва да недоволства от нейните действия и поради тази причина тя успява да определи сина си Михаил за съвладетел заедно с баща си, като по този начин дава легитимна форма на управлението си.

Мария срещу Яков Светослав

Яков Светослав е деспот, феодален владетел в Северозападна България. Той изявява претенции към трона, като консолидира опозицията срещу царицата. Въпреки това, Мария успява да се справи и с него, договаряйки се да го признае за „свой втори син“, с очевидното обещание да управлява заедно с него. Малко след това събитие, тя се възползва от възможността да поръча убийството на деспота и да се отърве от опасния противник. Смята се, че това е една от причините за бунта на Ивайло, който разтърсва българската държава.

Царица Мария срещу Ивайло

Тук вече царицата е срещу по-умен и способен противник от нея. Ивайло успява да застане начело на бунта и обсажда Търновград. Виждайки опасната ситуация, тя се договаря да се омъжи за него, при условие че Ивайло признае сина й за свой, а също и за наследник на трона.

Ивайло приема тази сделка, тъй като по това време България е притисната, както от ромеите от югозизток, така и от техните съюзници, татарите на хан Ногай, от север. След загубата на трона от страна на Ивайло и идването на власт на цар Георги Тертер, Мария е изпратена при вуйчо си – императорът Михаил Палеолог.

Какво се случва с Мария след загубата на короната

За кратък период тя се загубва от политическата сцена, но след смъртта на императора на Източната Римска империя, начело застава нейният братовчед Андроник II. Това засилва позициите на Мария в Константинопол, като доказателство за това е и влиянието на нейните привърженици в България, които се опитват да върнат нейния син Михаил на престола. Въпреки това, при сина на Георги Тертер – безспорно един от най-способните ни владетели Теодор Светослав, българският цар успява да се справи и с този проблем и името на Мария и сина й изчезва от нашата история.

Фигурата на Мария е доста противоречива. Някои смятат, че тя е преследвала само личните си интереси, а други са на мнение, че е защитавала по този начин и България. Истината, разбира се, винаги е някъде по средата – Мария успява да защити България доста по-добре от останалите български сановници, и царе, с изключение на Ивайло, и пречи на процеса на превръщане на България във васална на Византия страна. Така че нейното влияние може да бъде определено като положително за България.