Снежана е от столичния квартал „Факултета”, но мечтата ѝ е да стигне до университета. Преди да сбъдне тази си мечта, тя покори интернета, където прави репортажи и новини на ромски език.

Само на 20 години е, но не е като своите връстници. Всяка сутрин Снежана се гримира, облича и тръгва за работа.

Няма мъж или деца. Гради кариера.

Водеща е на новините на ромски език и не я е страх да застане пред камерата. Казва, че няма нищо срамно в това, че е циганка. А защо трябва да има новини на ромски? По този начин, споделя младото момиче, от махалите се чувстват по-спокойни, че ромка води новините на техен език.

„Повечето телевизии не ги допускат до махалите да ги снимат. Хората бягат от тях, не искат да се снимат, но с мен е различно. Когато вляза в тази махала и когато си говорим на нашия си език, те се чувстват по-спокойни.

Водят ме на местата, където има проблем, и си говорят с мен съвсем спокойно, без никакви притеснения”, споделя Снежана в сутрешния блок на Нова ТВ.

Никога не е дръзвала да мечтае да бъде водеща на новини, защото никога досега не е виждала жена по телевизията, която изглежда като нея или говори като нея. След обява в интернет се записва за кастинг и така попада в стола на водещата.

Младото момиче споделя, че се надява да бъде пример за връстничките ѝ, които я гледат и искат да стигнат до нещо по-голямо. „Повечето смятат, че жените са само за вкъщи и да готвят. Не ни бива само в готвенето. Можем и други неща”, допълва Снежана.

Преди да започне емисията новини, тя е на терен в ромските махали. Проследихме как протича снимачният ѝ ден. Започва от кв. „Факултета”.

„Тук сме във виетнамските общежития. Тези хора се свързаха с нас и ни повикаха тук, защото нямат условия за живеене”, казва младият журналист. За Снежана тези кадри са нейната реалност. Без дори да се замисли, младата репортерка влезе вътре и започна да задава въпроси на ромски.

Години наред семейството на Снежана си изкарва хляба в Северна Ирландия. Заради носталгията към родния дом се връщат обратно във „Факултета” в София. Но, за да стигне Снежана до Факултета по журналистика в университета,  има едно препятствие.

„Завърших там 12 клас обаче тук нищо не ми се признава.Трябва да карам приравнителни и сега ходя на вечерно училище, за да мога да завърша моето образование и да уча журналистика”, споделя момичето и допълва:

„Много неща ми куцат, защото съм в самото начало. Аз съм на старта. Старая се всичко да давам от себе си, за да съм по-добра въпреки това, че нямам образование”.

Казва и за какво най-често я търсят хората: „Най-често заради тока и че общината не обръща абсолютно никакво внимание на нас, ромите. Дори не слагат по кварталите кофи за смет. Няма къде да си изхвърляме боклуците и ни хейтят защо си хвърляме боклуците по средата на пътя”.

Новината, която Снежана мечтае да съобщи, е, че вече няма расова дискриминация между българите и ромите.

Повече гледайте във видеото.