Село Бели мел се намира на 23 км. западно от град Монтана, по течението на река Огоста.

На левия речен бряг, по скалистия сипей, от двете страни на пътя се е проточило селото. Кръстовището, на което е разположено ( от Монтана пътят се разклонява за Чипровци и Белоградчик) го определя като средищно място.

Не случайно е било център на селищният регион до 1972 г.

Някои изследователи смятат, че селището е възникнало през 9-11 век. Съществуват и две различни становища за произхода не името Бели мел – според едното то означава „бял сипей“ (нартошена скала) или от „мел“ (креда), „бял тебешир“. В османските регистри селото фигурира като Белмен, Белмел.

Според запазено предание, преди повече от 300 години, село Бели мел е било разположено на другия бряг на реката, в равнинна местност, която и до днес хората наричат Селището. Само че реката придошла и заляла къщите, а хората се преселили на високия бряг.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Възможно е тази история да е действителна, но първото изчезване на селото съвпада по време с избухването на Чипровското въстание през 1688 г. Това съвпадение води до формирането на още една хипотеза – селото било опожарено при потушаването на въстанието, а по-късно възникнало на днешното място.

В подкрепа на гореизложеното се сочи и фактът, че новите заселници открили в гората полуразрушена днешната църква на селото, която по-късно възстановили. В южното подножие на местността Градище и връх Гламата е разположена седловина, наречена Фунията, където личат гробове, оформени с големи каменни плочи.

На нито едно място в околностите на селището не са правени археологически разкопки, макар че запазените културни пластове биха могли да се превърнат в привлекателна научна и туристическа атракция.

Не по-малка атракция от античните градежи е прекрасната природа в околностите на Бели мел – гъсти дъбови гори, вековни дървета, редки растителни и животински видове, пещери и многобройни карстови извори.