„Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си.“ (Лука 6:29)

Един от най-грешно тълкуваните и разбирани цитати от Библията. Много хора го тълкуват като хипстърски пацифизъм, като отказ от съпротива и философия на пасивността.

Това няма нищо общо с истината, християнството е една постоянна борба, която счита пасивността и отказът да се бориш като голям грях спрямо Бога.

„Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата“ означава да не влизаш в излишни и ненужни битки и спорове, които те отклоняват от пътя и мисията ти.

Оплитайки се в куп дребни, незначителни битки за утвърждаване на собственото его, да не забравиш кой си и за какво си на този свят. Да не забравиш за най-важната битка.

Представете си, ако Исус Христос спореше и влизаше „в битка“ с всеки апостат, с всеки неверник – за да „защитава вярата“. Никога нямаше да изпълни свещенната си мисия. „Защитавайки вярата“ в дребни и излишни битки, в крайна сметка щеше да я убие.

Даването на другата буза е метафора, че ако вярата ти в правдата, светостта и истината е органична и автентична, тогава тя ти служи като непробиваема броня. Можеш да понесеш всичките „шамари“, критики, обиди, злословия, скептицизъм, съмнения.

Ако изпитваш нужда непрекъснато да утвърждаваш тази вяра в спорове и битки с апостати, значи тя не е достатъчно силна и истинска.

И забравяш, че целта ти е да се бориш за правдата и истината, да спасиш своята душа, а и тази на колкото се може повече други хора, а не да „спасиш“ егото си чрез „победи“ в спорове и ненужни битки.

Тази максима може да ти послужи дори в чисто светските дела. Ако вярваш, че дадено дело или кауза са праведни и справедливи, няма нужда да се фрустрираш всеки път, когато чуеш мнение на някой отрицател (метафоричен „шамар“)- и да изпитваш емоционална нужда да го опровергаваш. Така поставяш егото си пред самата кауза и я саботираш повече от всеки неин отрицател.

Текстът е публикуван във Фейсбук-ът на Тихомир ЧЕРГОВ