Представете си Вселена, в която гравитацията не само привлича обекти един към друг, но също така е тясно свързана с квантовата физика в краищата на тази Вселена. Тази мистериозна концепция, предложена от астрофизика Хуан Малдасена преди четвърт век, предлага различен поглед върху Вселената.

През 1997 г. физикът Хуан Малдасена представи хипотеза, която революционизира нашето разбиране за гравитацията.

 

AdS/CFT съответствието или конформната теория на полето предлага холографска връзка между гравитацията в триизмерна вселена и квантовата физика на двуизмерната граница на тази вселена.

Същността на теорията е, че гравитацията изглежда се описва като нещо много по-дълбоко и по-фундаментално, отколкото сме си представяли. 

Физиката на обема на Вселената може да се преведе във физика на нейната граница, точно както холограмата предава триизмерно изображение върху плоска повърхност.

Гравитацията, според Айнщайн, не е просто сила. Тя представлява динамиката на самата геометрия на пространство-времето. Където всеки обект с маса или енергия създава вид „поле на вълни“ в тази геометрия. 

Гравитацията е повече от просто взаимодействие; тя е детска площадка, където материята, енергията, пространството и времето се събират.

И така AdS/CFT ни предлага възможността да разберем гравитацията през призмата на холографията, където черните дупки се превръщат в огромни панели, а вселената се превръща в гигантско проектирано изображение.

Въпреки това, както при всяко предизвикателство в науката, остават въпроси. Къде е квантовата теория на гравитацията? Какво се случва на ръба на черна дупка? Всичко това все още остава загадка.

Въпреки това AdS/CFT и холографският принцип ни дават възможност да разберем по-добре природата на гравитацията. Това не е само математическо любопитство, то е поглед вътре в играта на пространство-времето, където всеки от нас е играч в този удивителен квантов свят.