Националът Филип Кръстев даде ексклузивно интервю за Sportal.bg, в което разказа за първия си полусезон в тима си Лос Анджелис ФК в МЛС, където бе съотборник с легендата Джорджо Киелини и мексиаканският голаджия Карлос Вела, а на терена се срещна и с великия Лионел Меси. Тимът му стигна до финала на плейофите, но в крайна сметка не успя да спечели за втора поредна година титлата на САЩ.

Полузащитникът също така говори за ситуацията в националния ни отбор при пристигането на новия селекционер Илиан Илиев, като се върна и на престоя си в Левски, като каза дали може да се върне на “Герена” и сподели за единственото си разочарование при иначе много щастливия си престой си при “сините”.

– Здравей, Филипе, вече си на родна земя след първия ти полусезон в ЛАФК. Какви са ти впечатленията от клуба и шампионата като цяло?
– Здравей, да преди няколко дни се прибрах у дома в България. Първите ми впечатления от САЩ са много интересни. Клубът е страхотен. Условията и професионализма на хората, които работят в ЛАФК са уникални. Шампионатът е много интересен и е много добро място, на което можеш да се насладиш на футбола.

– Бяхте на косъм да защитите титлата от миналата година, но загубихте финала от Кълъмбъс Крю. Голямо ли бе разочарованието и какво не ви достигна да защитите титлата?
– Определено беше доста неприятно да загубим последния мач. Първенството в МЛС винаги завършва с плейофи и от тях зависи всичко на практика. Реално цялата причина да играеш през целия редовен сезон е да спечелиш по-високо класиране, което да ти помогне да имаш предимство в плейофите. Ние стигнахме до финала и ни оставаше една стъпка да станем шампиони отново, както предния сезон, но отборът на Кълъмбъс бе доста силен и лично според мен спечели заслужено. Разочарованието разбира се бе голямо, защото винаги е нормално горчилката да те държи, когато загубиш финал, но се надявам другата година отново да стигнем до такъв мач и този път да успеем да го спечелим.

– В отбора бе съотборник с две големи звезди от световния футбол – Джорджо Киелини и Карлос Вела, какви са ти впечатленията от тях и какво научи от техния опит?
– И с двамата сме доста близки и доста сме си говорили, макар те да са по-възрастни от мен и да са с много големи кариери зад себе си. Това, което ми направи най-голямо впечатление, е чисто човешкото им отношение и характерите, които имат, както и скромността им въпреки всичко, което са постигнали. Наистина те са прекрасен пример не само за младите футболисти, а за всички останали състезатели. Не очаквах, че са чак такива уникални личности. Освен всичко друго са и страхотни професионалисти и съм много щастлив, че бях съотборник с тях. Да бъда част от последните стъпки на терена на Джорджо Киелини наистина бе голяма чест за мен.

– Изправи се срещу Лионел Меси в мача срещу Интер Маями. Успя ли да си кажеш нещо с него по време или след мача?
– Да, това може би е най-запомнящият се момент в моята кариера до момента. Успях да играя на един терен с един от най-великите спортисти в историята. Тогава на момента не го мислех по този начин и чувствата ми не бяха точно такива, защото бях съсредоточен върху самия мач. Естествено надявах се да вляза точно в тази среща и дори и повече да играя, но сякаш не осъзнавах в самия момент какво се случва. След няколко дни обаче започнах да разбирам какво се е случило и че съм играл срещу Лионел Меси и дори имахме някои съприкосновения на игрището. Даже видях, че имаме хубава снимка заедно и това ще остане завинаги като спомен. Не сме си говорили след това, той беше обграден отвсякъде след мача. Интересът към него там е брутален, но винаги ще помня този момент и винаги ще ми действа като много голяма мотивация за в бъдеще и този спомен винаги ще ме зарежда.

– Като цяло ако направиш сравнение между МЛС и българското първенство, каква е разликата?
– МЛС е много по-различно първенство от българското, но бих казал и от Европа като цяло. Американската лига е сама по себе си уникална като формат. Стилът на игра, футболът, който се практикува и манталитетът на всички отбори е съвсем различен и това допринася за самата игра във всеки един мач. Има страшно много отбори, които не се притесняват да рискуват, всеки един двубой е много оспорван, конкуренцията е голяма и е страхотно да бъдеш част от това. Всеки един мач е едно голямо шоу, като има доста добри футболисти като индивидуалности, а в същото време се играе и доста силов и динамичен футбол, по което се доближава до топ първенствата в Европа, макар и може би от друга страна тактически и технически да не е чак толкова близо. Чисто като интензитет и бързина на протичането на самия мач много се доближава до големите пет първенства според мен. Именно това бе и една от причините да избера да отида точно там. Играе се добър и динамичен футбол, като в същото време е отлична сцена, на която те следят доста хора и отбори. За мен ще е много добре да успея да се докажа там и да направя следващата крачка – да се върна в Европа в още по-силно първенство в добър отбор, което е и целта ми.

– Имаш договор за наем с ЛА до лятото, оставаш ли със сигурност в тима и през пролетта?
– Да, договорът ми за наем с ЛАФК е до лятото с опция за закупуване. Остават поне още шест месеца в клуба. Ще се завърна след Нова година в клуба за подготовката и през март месец започваме новия сезон. След това зависи от тях дали ще бъда купен и ще стана част от Лос Анджелис за постоянно.

– Очакваш ли да получаваш повече шансове за игра през новия сезон?
– Вярно е, че до момента нещата индивидуално не протекоха по най-добрия начин най-вече заради липсата на достатъчно игрово време и очаквах да имам повече шансове. Мисля обаче, че ситуацията ще се промени и съм уверен, че през новия сезон ще стана основен играч, за да мога да помагам на отбора и да раста като футболист.

– Знаем, че си фен на американските спортове – НФЛ, НБА. Посети ли някой мач вече?
– Да, наистина е така. Като цяло американските спортове, а и американската култура, музика и животът в Америка като цяло ми допадат. Бях на два мача от футболната лига НФЛ и останах втрещен и шокиран – наистина уникално преживяване. На НБА все още не съм ходил, макар че това ми е любимият спорт, но ежедневието ни е доста натоварено и не остава чак толкова време за такива събития, но със сигурност като се прибера през януари ще посетя мач на НБА. Ще гледам моят любим спортист на живо Ръсел Уестбрук, което ще бъде уникално, така че нямам търпение.

– Ти вече се срещна с Уестбрук, разкажи ни как се случи това?
– Да, срещнахме се точно преди първия ни мач от плейофите срещу Ванкувър. Това бе един от най-щастливите моменти в живота ми. За мен е като герой и просто му се възхищавам страшно много. За мен е вдъхновение, което не съм получавал от никой друг спортист. От отбора го организираха, защото всички знаеха, че съм му голям фен. Успяхме да поговорим за кратко и самото изживяване, че се срещнахме и имах възможност да му кажа, че за мен е истински пример за подражание бе уникално.

– С националния отбор направихте два хубави мача под ръководството на Илиан Илиев, виждаш ли стъпка напред в представителния ни отбор с него начело?
– Мисля, че и двата мача, които направихме с националния отбор бяха в позитивна насока. Ако трябва да ги сравним с мачовете при стария треньор, смятам, че направихме крачка напред и вече всичко зависи от нас как ще продължим. Аз уважавам Илиан Илиев страшно много и му благодаря за доверието, което ми гласува, защото за мен най-важното в кариерата е да представям националния отбор и тогава изпитвам най-голяма емоция. Лично аз ще направя всичко възможно индивидуално да раста нагоре и да съм на ниво, когато имаме мач на България, за да се представям оптимално за държавата ни. Дай Боже да си стъпим на краката и да покажем, че ние сме футболна нация и да излезем от дупката, в която сме от години и да зарадваме хората. България винаги ще бъде футболна страна и мисля, че с Илиан Илиев имаме шанс да излезем от тази бездна.

25

– Феновете на Левски сякаш не са те забравили, след като остави отлични впечатления при престоя си на “Герена” и се надяват отново някога да те видят със “синята” фланелка, мислиш ли, че е възможно някога пак да си футболист на Левски?
– Не знам дали феновете са ме забравили, надявам се, че не са, защото аз няма как да го направя. Това беше най-добрият период за мен до момента в кариерата ми и никога няма да го забравя. Левски ще остане много дълбоко в сърцето ми, макар да съм израснал на Славия. Никога няма да отпиша възможността да се върна отново там. Разбира се моите мечти и цели са да се реализирам в чужбина. От малък преследвам тази цел и се надявам да направя дълга и успешна кариера, но ще бъда щастлив, ако един ден се завърна на “Герена” и отново да съм със синята фланелка. Чувството да играеш за толкова обичан клуб е наистина уникално и спомените от “Герена” ме правят щастлив, дори и когато се сещам за не толкова положителните моменти. Оценявам, че играх за един много голям отбор, какъвто е Левски.

– Привържениците бързо те заобичаха, а с какви впечатления остана от треньорския щаб, с който работи тогава в лицето на Станимир Стоилов и ръководството – Наско Сираков, Даниел Боримиров и тн.
– Всички знаят, че Станимир Стоилов е причината да се върна в България и да заиграя за Левски. Той пое инициативата да се срещнем с него и мениджъра ми Николай Жейнов, когато бях в предишния ми отбор в Холандия. Поговорихме за възможността да се върна в България и въобще г-н Стоилов ми представи своите намерения и преначертахме един план, който до голяма степен се изпълни – може би на 99%, което и до ден днешен ме кара да се усмихвам. Левски беше най-доброто място за мен тогава. Бях ценен и ми даде шанс да покажа какво мога, като най-вече си върнах удоволствието от играта, което бях позагубил. В същото време отивах на стадиона с мисълта да ставам все по-добър и давах всичко от себе си във всеки един мач, за да си оставя сърцето на терена и да помогна на отбора да печелим. Всички заедно бяхме едно голямо семейство, като това е най-хубавото чувство да излизаш на битка със своите приятели, които обичаш. Да печелите и постигате успехи, след което да виждаш, че всички са толкова щастливи – от ръководството до феновете по стадиона. И да виждаш, че всички неща, през които минавате ви сплотяват и се превръщате в едно семейство, това чувство никога няма да го забравя. Винаги съм имал уникална подкрепа и от Наско Сираков, и от Дани Боримиров, споменах вече и за Мъри Стоилов. Аз също мисля, че успях да дам своята частичка и да бъда полезен на отбора. Единственото може би, от което останах с малко горчилка е една постъпка на ръководството или не знам от кой точно зависеше това: Когато вече формално ми беше изтекъл договора с Левски, бонусите, които бях заработил през сезона, не бяха преведени. За мен бе малко неуважително, като не става дума за парите в случая, разбира се, а за отношението в тази ситуация. Но няма значение, това е минало. Всичко свързано с този отбор оставя в мен една усмивка и всичко с Левски ще бъде запомнено с добро.

– За финал какво си пожелаваш за 2024 година в личен и професионален план?
– За финал си пожелавам да бъда жив и здрав, както и всички близки. Да продължавам да преследвам целите си и да направя още по-голяма крачка в кариерата си. Да бъда още по-трудолюбив и мотивиран да ставам все по-добър и съм сигурен, че 2024 ще бъде една много добра година. Ще правя това, което обичам и дано всички да бъдем щастливи.

Последвайте канала ни в

Carlsberg „Домът на Феновете“ е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe