Международен екип учени под ръководството на археолози от Freie Universität Berlin, откри укрепени праисторически селища в далечен регион на Сибир. Резултатите от техните изследвания разкриват, че ловци събирачи в Сибир са изградили сложни защитни структури около своите селища преди 8000 години.
Това откритие променя нашето разбиране за ранните човешки общества, оспорвайки идеята, че едва с появата на селското стопанство хората са започнали да изграждат постоянни селища с монументална архитектура и развити сложни социални структури, съобщава Phys.org.
Изследването е публикувано в списание Antiquity.
Разследването било съсредоточено върху укрепеното селище Амния, признато за най-северното укрепление от каменната ера в Евразия, където екипът от изследователи провел теренна работа през 2019 г.
Разследването било съсредоточено върху укрепеното селище Амния, признато за най-северното укрепление от каменната ера в Евразия, където екипът от изследователи провел теренна работа през 2019 г. Таня Шрайбер, археолог от Института по праисторическа археология в Берлин и съавтор на изследването, обяснява: „Чрез подробни археологически изследвания в Амния събрахме проби за радиовъглеродно датиране, потвърждавайки праисторическата възраст на обекта и установявайки го като световен.
Нашите нови палеоботанични и стратиграфски изследвания разкриват, че жителите на Западен Сибир са водили сложен начин на живот, основан на изобилните ресурси на тайгата.“
Праисторическите обитатели са ловили риба от река Амния и са ловували лосове и северни елени, използвайки копия от кост и каменни върхове. За да запазят излишъка си от рибено масло и месо, те изработили изящно украсена керамика. Към днешна дата са известни приблизително 10 укрепени обекта от каменната ера, с къщи-ями и заобиколени от земни стени и дървени палисади, което предполага напреднали архитектурни и защитни способности.
Това откритие оспорва традиционната гледна точка, че постоянните селища, придружени от защитни структури, са се появили едва със земеделските общества, като по този начин опровергава идеята, че земеделието и животновъдството са били предпоставка за сложността на обществото.
Сибирските открития, заедно с други глобални примери като Гьобекли тепе в Анадола, допринасят за по-широка преоценка на еволюционистките представи, които предполагат линейно развитие на обществата от прости към сложни.