В началото трябва да уточня, че в историята не съществува думата “ако”. Но въпреки това, с голяма степен на вероятност можем да кажем, че тази битка е на ръба да спаси България от това да стане част от Византийската империя. Разберете повече за това как една от най-големите военни победи в нашата история има горчив вкус за българите в дългосрочен план, пише Poznanieto.bg.

Предистория на битката при Траянови врата

По това време, Византия вече е превзела столицата ни Велики Преслав и формално смята, че българската държава не съществува.

Въпреки че това, в лицето на Комитопулите (синовете на комит Никола), от които се откроява най-вече Самуил, българите успяват да организират сериозна съпротива.

Смъртта на императора Йоан Цимисхий поставя Източната римска империя в тежка ситуация. Тя се случва през 976 година и това отваря шанс на българите да организират своята съпротива. По това време, Василий II(Българоубиеца) още е малолетен и вместо него управлява Василий Лакапин. В самата империя има сериозна съпротива срещу властта и заместващият императора се опитва да се справи с бунта на Варда Склир.

По този начин, Комитопулите успяват да вземат контрол на голяма част от западна и централна тогавашна България и да се приготвят за сериозна съпротива срещу ромеите. Самуил успява да превземе големият ромейски град Лариса и вече ромеите нямат избор и се налага да дадат сериозен отпор. Начело на империята вече застава и Василий II, който се опитва да се докаже веднага чрез успешен поход срещу българите.

Битката при Траянови врата 986

Василий II се опитва да подкупи с династичен брак брата на Самуил – Арон. Първоначално Арон се хваща на въдицата, но след това разкрива измамата, че не му е пратена ромейска принцеса. Това води до решението за военни действия срещу упоритете българи. Василий II тръгва към Сердика с повече от 30 000 души. Целта му е да превземе Сердика и след това да се насочи към центъра на съпротивата на българите – Охрид. Поради тази причина, той уставя пълководеца си Лъв Мелисин да прикрива гърба си с отряд, за да не може да попадне в клопка между Арон и Самуил.

Обсадата на Сердика

Василий II стига с огромната си войска и обсажда Сердика. Въпреки това, Арон успява да издържи на тази атака и устоява на натиска на императора. Дори след първоначалните успехи на ромеите, успява да изгори техните обсадни съоръжения и по този начин ги поставя в трудна ситуация. Цялата обсада протича около 20 дни и продоволствието на Василий започва да свършва, тъй като той е смятал, че бързо ще се справи с българите. Вижда как се развива ситуацията и решава да се върне назад към Филипопол.

Лъв Мелисин, който трябва да подсигури връщането му с отряда си вече се е изтеглил във Филипопол и по този начин Василий остава в много рискова позиция. Той е заклещен от войските на Самуил и Арон при Траянови врата и бива разгромен. Спасява се много малка част от ромейската войска, като самият император е на косъм от това да бъде пленен. Битката наподобява тази от Върбишкия проход, с изключение на това, че ромейския император се измъква на косъм. Това предопределя и малшанса за България.

Защо битката при Траянова врата е можела да спаси България

Въпреки че е една от най-големите ни военни победи, тази битка има донякъде горчив вкус за българите. Причината е, че Василий II показва сериозни качества в следващите години и се доказва като един от най-добрите византийски императори. Неговата смърт при тази битка в голяма степен щеше да попречи на следващите успехи на ромеите. Защото Василий II успява да постигне няколко немислими неща за последните векове:

Никой друг император не е успявал да постигне това. След Василий II, никой не успява дори и да се доближи до неговите резултати. Поради тази причина, оцеляването на Василий II е ключът към загубата на държавност за българите. Тъй като ромеите разполагат с много повече ресурси и ако те се управляват от силен император, шансовете за българите са минимални. А Василий II безспорно е император, какъвто Византия не е имала от няколко века насам.