Историята на студентския празник в България започва преди 117 години. На 8 декември през 1903 г. за първи път е отбелязан празникът на единствения тогава университет в страната – Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Честването е по повод на 15-годишния му юбилей, а датата е определена от Академическия съвет с решение от 30 ноември 1902 г.

Първоначално Софийският университет е бил създаден като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. На 8 декември 1888 г. тогавашното Народно събрание отчита добрите първоначални резултати на педагогическия курс и приема закон за преобразуването му във висше училище.

През 1920 г. у нас се появяват още два университета – сегашните УНСС и Икономическият университет във Варна, а по-късно броят им се увеличава все повече и повече, но студентите запазват датата 8 декември за своя празник.

След 1944 г. е направен опит за промяна на датата със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност, но тази идея не среща успех, защото студентите вече са възприели 8 декември като свой празник. Така през 1962 г. той е официално възстановен.

На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите взема официално решение, че 8 декември ще е неучебен ден и празник на българските студенти.

Така с годините най-старият университет на България и неговите студенти утвърждават датата 8 декември за празник на всички студенти в у нас.

На 8 декември църквата почита паметта на Преп. Патапий.

Преподобни Патапий се родил в гр. Тива (при п. Нил, Египет) от родители християни и там бил бъзпитан в благочестие. Като станал пълнолетен, той оставил светската суета, станал монах и при непрестанни трудове и молитви се подвизавал в в пустинята.

Скоро името му се прославило. Мнозина започнали да го посещават, да искат неговите съвети. И тогава Патапий, виждайки, че не може да живее в самота и безмълвие, както той желаел това, се преселил в Цариград.

Там живял в една килия близо да Влахерна, молейки се денем и нощем. Но славата му не могла да се укрие от хората. Бог удостоил своя угодник с чудотворна сила и всички болни, които с вяра търсели неговата помощ, получавали изцерение чрез неговите молитви.

***Преподобният Патапий починал в началото на VII в. Свети Андрей Критски има две слова за деня на свети Патапий и сказание за чудесата и успението му. Житието му е написано от свети Андрей, след като светецът му се явил насън, понеже отначало свети Андрей, слушайки за многото му чудеса, се отнасял към тях с недоверие и пренебрежение. Бел.ред.

Той бил погребан с чест в църквата на свети Иоан Предтеча, за слава на Христа, нашия Бог, прославян в Своите светии, на Когото подобава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

 Имен ден днес празнуват хората, носещи имената Стамо, Стамат, Стамата, Стаматка.

Името Стамат и неговите производни носят същото значение като името Запрян. Запрян, от своя страна, притежава славянски корени. В буквален превод то означава: Да престанат бедите!

В по-стари времена наименованието се е давало на новородени деца от мъжки пол, за да не ги покосяват беди.