Стратосферното затопляне играе важна роля върху определянето на времето през следващите месеци и много често е предвестник на зимната циркулация в Европа. За много хора този термин може да е подвеждащ.
Как е възможно затопляне да доведе до застудяване и т.н.?
Стратосферното затопляне е напълно нормално явление, което се развива през зимния сезон над полярните региони, давайки сигнал за очакваната зима.
В миналото дори е било по-често явление.
По същество това е феномен, който се развива в стратосферата и допринася значително за отслабването на полярния вихър. В резултат на това зимните условия преобладават в Европа, както и в Северна Америка. Тоест, има бързо повишаване на температурата в стратосферата, която дори надхвърля 45 градуса по Целзий. В резултат на това полярният вихър се срива поради това явление.
Времето и стратосферния полярен вихър са тясно свързани, особено през зимата, затова е от изключителна важност каква форма и размери има вихърът с навлизането в сезона.
… И така, какво се очаква?
Според най-новите прогнози, към края на следващата седмица се очаква отслабването на полярния вихър, което е свързано с внезапно стратосферно затопляне над Северния полюс, пише Meteo Balkans.
Очакваме да се образува силна система на високо налягане (антициклон) над Арктическия кръг, която по същество ще избутва по-студените въздушни маси от полярните ширини към Европа, Азия и Северна Америка, като същевременно имаме и смущения в потокът от въздушни течения, който става причина за разпадането на полярния вихър.
През изминалите няколко седмици наблюдаваме, че сибирският антициклон вече се е развил и обхваща голяма площ от Русия, Монголия и Китай, като атмосферното налягане в центъра му надминава 1030 – 1040 hPa, а температурите в сърцевината на полярната въздушна маса се е понижила и на места е до -40 градуса по Целзий.
Наблюдаваме и доста ниски температури за началото на декември и дори 20-30% от територията в Европа е покрита частично със сняг. С една дума, зимата започва, както трябва.
Обобщение на казаното…
Тези явления рефлектират на атмосферната циркулация с около 1-2 седмици закъснение.
Силен полярен вихър обикновено означава силна циркулация на атмосферата на Северния полюс. Това затваря по-студения въздух в Полярния кръг, предизвиквайки по-меко време над Сверена Америка и Европа.
Обратно – слабият полярен вихър има по-слаби въздушни потоци. Като резултат от това задържането на по-студения въздух не е възможно и той се премества от полярните региони, нахлувайки над Северна Америка и Европа. Причината за слабия полярен вихър е Стратосферното затопляне.
Какво означава внезапно затопляне на стратосферата или SSW?
Атмосферата може да бъде разделена на слоеве въз основа на нейната температура.
Тези слоеве са тропосферата, стратосферата, мезосферата и термосферата.
Тропосферата е най-долният слой, най-близо до земята – в тази област летят самолети и в нея се развиват метеорологични системи. Непосредствено над тропосферата е стратосферата – понякога промените в този слой могат да се прехвърлят надолу в тропосферата и да повлияят на метеорологичните системи.
Между тропосферата и стратосферата се намира полярният вихър, който се образува, когато полярните температури спадат и навлизаме в есента. Полярният вихър действа като бариера пред стратосферата.
Ако се сбъднат прогнозите и реално имаме стратосферно затопляне ще имаме драстична промяна на циркулацията в Европа през следващите седмици и дори месец. Тоест ще имаме по-студени нахлувания на въздух от полярните ширини и класическа зимна обстановка и предстояща зима. Тези явления са повлияни и с очакваното въздействие на Ел Ниньо. В миналото тези явления са били чести и затова сме имали и сериозна зима.
Какво влияние има глобалното затопляне тук?
Глобалното затопляне от своя страна отслабва температурният контраст между екватора и полюсите, а на теория това от своя страна отслабва зоналната циркулация. Дава възможност меридионалните смущения да имат по-големи амплитуди.
Наблюдаваме зачестяването и на по-силни адвекции достигащи повече топлина на север от екватора и съответно повече студ на юг.
Тоест може да се наблюдават застудявания и по-ниски температури в субтропическият и тропическият пояс и обратното.
Тези смущения не позволяват отслабването на полярния вихър и затова през зимата наблюдаваме по-чести летни циркулации (не означава горещо време!) , а през лятото – зимни циркулации. Затова зимите ни са по-скоро топли и с чести адвекции на по-топла въздушна маса, а лятото е по-студено – с чести валежи и мощни антициклони в Северна Европа.
По-пресен пример е циркулацията през май- юни, когато се наблюдаваха значителни валежи в България.