Мистериозното изчезване и завръщане на 17-годишната Серефина Лонг от Британска Колумбия, Канада, се превърна в една от най-мистериозните и удивителни истории на своето време, съобщават световните издания.
През 1871 г. момичето отишло в гората на планината Морис в търсене на кедрови шишарки, но никой не очаквал да изчезне безследно.
Серефина, която принадлежала към индианско племе, е смятана за гражданин от втора класа от местните власти и затова никой не я потърсил.
Другарите от племето скърбяли и скоро обявили момичето за мъртво. Но почти година по-късно се случило невероятното: Серефина се върнала от гората.
Според разказа на самото момиче, когато то събирало шишарки, внезапно било сграбчено от огромна космата ръка. Тя се опитала да изкрещи, но устата й била запушена от втора космата ръка. Съществото, приличащо на огромен див човек, вдигнало Серефина във въздуха и лесно я отнесло в дълбините на гъсталаците.
„Бях ужасена, съпротивлявах се с всички сили, спомня си отвлечената жена. Тогава бях силна, но всичките ми опити бяха напразни. Дивият човек беше силен като млад мечок. Той ме държеше леко под мишницата си, а с другата си ръка мажеше очите ми с дървесна смола, така че да не виждам нищо.
– После ме вдигна на рамото си и избяга. Въпреки ужаса си, не можех да не се възхищавам на лекото му дишане, огромната сила и скорост“, разказва още тя
След известно време те стигнали до своето убежище – пещера на склона на планина, въпреки че Серефина не можела да определи точното местоположение, тъй като била заслепена от смолата. Едва след като била грубо хвърлена на каменния под на пещерата и катранът бил премахнат от очите й, Серефина успява да огледа обкръжението си.
„Седнах и видях, че съм в огромна пещера. Подът беше покрит с животински кожи. Светлината идваше от малка камина в средата. Когато очите ми свикнаха със здрача, забелязах, че до младия великан, който ме въведе в пещерата, стояха двама диви хора – мъж и жена.
– Изглеждаха много стари, но бяха приятелски настроени. По-късно научих, че те са родителите на младия Саскуоч, който ме отвлече. Те се погрижиха добре за храненето ми, хранеха ме с корени, риба и месо“, разказва Серефина.
Според момичето Йети я е наблюдавал зорко през цялата година на плен и се е опитвал никога да не я изпуска от поглед. Серефина обаче не можела да свикне с такъв живот, защото годеникът й я чакал в селото.
Тя много скучаела и когато се научила да говори малко езика на горските хора, тя започнала да ги моли да я пуснат да се прибере. Но всеки път получавала отказ. От тъга и отчаяние Серефина се разболява и решава да каже, че ще умре, ако не бъде освободена и не се прибере в нейното село, където знахар от племето може да й помогне.
Един ден, след като плакала дълго време, младият Йети намазал очите на момичето със смола, занесъл я в гората, указал й посоката на нейния дом и си тръгнал.
Тази история за отвличането и завръщането на Серефина е преразказана от много източници, някои от които твърдят, че завърналото се момиче е било бременно. Съобщава се също, че известно време по-късно тя е родила дете, което според слуховете се е родило с множество деформации и е живяло само няколко часа.
Серефина възстановила връзката си с родното си село и се върнала при близките си, които я посрещнали с радост и изненада. Завръщането й предизвикало шок и смесени чувства сред жителите, които трудно повярвали на тази невероятна история.
Мнозина спекулирали за ролята на саскуоча в нейното изчезване, но не били намерени доказателства. Някои приписвали всичко случило се на обичайната история за отвличане, докато други виждали нещо свръхестествено в него. Но каквото и да се е случило със Серефина през годината й отсъствие, то ще остане загадка.
