На този ден преди 60 години в Далас, Тексас е застрелян един от най-харизматичните президенти на САЩ – Джон Кенеди.
Една легенда не дава мира на ломчани – за двудневното пребиваване в града им на младия Джон Кенеди. Мине не мине време, и някой вестник или телевизия я извади на бял свят. Тя стана сюжет на новата книга на родения в Лом писател Емил Андреев.
„Боби Блаженият и другият американец“ се радва на категоричен успех, пише Стандарт.
По книгата БНТ направи и филм.
А американецът, дошъл в Лом, е той – 35-ият президент на САЩ Джон Кенеди.
Истината е, че преди 76 години на пристанището в Лом младият Кенеди се запознава и общува за няколко часа с хубаво момиче. Кое е било то?
Официално нищо не е известно. Всичко е в сферата на фантазиите и личните признания.
Никой тогава не е знаел името на младия американец, но е факт, че през 1939 година студентът Кенеди спира в порт Лом с кораб, който пътува от Виена към Истанбул. Според някои – за денонощие, според други – за две.
Баща му по това време е посланик на САЩ в Лондон и Джон получава задачата да провери какви са настроенията в България в навечерието на Втората световна война. С кого ще е тя, ще стане ли съюзник на Германия? И среща случайно едно момиче, с което успява да общува – с жестове, мимики и думи на немски и френски
След години, вече като президент, Кенеди признава пред българския представител в ООН Петър Вутов:
„В Лом срещнах красиво момиче със стройна фигура, грациозна походка, матово, обгоряло от слънцето лице, пламтящи очи и буйни къдрави коси“.
Името обаче не споменава, а вероятно не го е и запомнил.
Разказвал с интерес, уважително. Петър Вутов погледнал изражението на жена му Джаки и разбрал, че тя знае за този случай.
За признанието на Кенеди д-р Петър Вутов разказва в спомените си.
Две приятелки на местна девойка – Виолета Петрова, по-късно разказват, че с американеца се е срещала точно тя.
Общественото мнение я заклеймява и тя заминава за Варна.
Учи медицина и се връща на работа в белодробния диспансер във Враца.
Но Виолета е руса, ниска, дебеличка и не отговаря на описанието на Кенеди за момичето, с което той се запознава на пристанището.
Като президент за случката Кенеди разказва и на българския посланик по това време в Ню Йорк – Любомир Попов.
Попов е човекът, който се е срещал няколко пъти с Кенеди и е бил единственият представител на България на неговото погребение.
Той също е написал спомени за това време.
Легендата говори, че Попов донася за разказа на Кенеди за ломчанката и службите започват издирване.
Коя е тя?
Така стигат до Пръвка Софронова от близкото до Лом село Мокреш. Тя е родена през 1920 година.
Имала познати в хотел „Солун“ на пристанището.
Във въпросната нощ се оказало, че за американеца няма легло.
Тогава тя се заела и успяла да му осигури една нощувка.
Поканил я в ресторанта, а след това с Кенеди се разходили по брега. Авторът Борис Цветанов, който разказва за случая във вестник „Десант“, предава думите на човека от службите, който е проучвал Пръвка. От него бил научил, че в ресторанта Кенеди два пъти давал бакшиш на музикантите да изсвирят парчето „Ти си селско момиче“.
По време на нощната разходка Пръвка успяла да научи, че американецът е студент, а баща му работи в Лондон. Нищо не се било случило между тях, разказала тя след години. Но останало добро чувство и у двамата.
След тази среща Пръвка става партизанка. Това е известната и до днес в Лом Бойка от ломския отряд „Стефан Караджа“.
Омъжва се за командира на отряда Бончук и двамата след Девети септември заминават за София.
Един ден през 1960 година тя минава покрай американската легация и на витрината вижда портрета на американския президент.
Какво било учудването й, когато в него познала студента, с който тя се запознала преди години в Лом. При вестта за убийството му през 1963 година отишла в малка църква в квартал „Емил Марков“ и запалила свещ.
На запазените снимки на Бойка тя е млада, стройна, хубава. Липсват само буйните къдрави коси, за които той разказва.
„Партизанката Бойка беше интересна жена“, спомня си журналистката Лилия Еленкова. „Не прекъсна връзката с родния си край. Идваше в Лом за тържества и празници. Заемаше номенклатурна длъжност в столицата, но си остана много човечна. Беше широко скроен човек“, добавя Еленкова.
От рода на Пръвка в Мокреш са останали далечни братовчеди. Никой не знае за историята, освен от слуховете. Тя не я е разказвала. Баща й Софрон Ръбин е бил почитан човек в селото. Заради убежденията си през 1943 година е пребит в полицията в Лом и умира от раните си. Последните му думи били: „Кажете на дъщеря ми как ме пребиха. Нека се бори!“
Легендата възкреси и Емил Андреев. В момента той е на литературно турне за представяне на новата си книга „Боби Блаженият и другият американец“. През 1990 година в Лом започват да говорят за потулваната дотогава история. Но в книгата тя вече е белетристика.
Трудно е да се каже кое е истина и кое е художествена измислица.
В Лом обаче легендата е жива и се допълва с все по-нови щрихи. Което означава, че се харесва на ломчани. Все пак с нея – истина или измислица, малкият им град се докосва до една от най-големите и загадъчни личности на миналото столетие: Джон Кенеди.