Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз и обхваща едва 10% от работниците и служителите, се налагат промени в Кодекса на труда. Поправките трябва да гарантират от една страна здравословните условия на труд, а от друга – отчитането на работното време.

Предложенията за промени дава алтернатива това да става и чрез автоматизирани системи.

Ще се ограничат и възможностите работодателят да комуникира с дистанционни работник по време на неговите почивки, като се въведе така нареченото „изключване“ или правото да не се осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневна и седмична почивка.

За работата от разстояние в трудовия договор на такива служители ще се уговаря освен заплатата, отпуската и мястото на полагане на труда от разстояние, а при хибридния модел и периодите на труд в помещенията на работодателя и в помещението за дистанционния труд.

Чрез това взаимно споразумение ще е възможно да се уговори и режим на труд, който да отговаря на интересите на двете страни.

Помещенията извън предприятията, в които е работното място, трябва да са с достатъчна площ и с условия, които да позволяват работещия да извършва труд от разстояние без да има риск за здравето и безопасността.