Изминаха 34 години от пленума на ЦК на БКП, който свали Тодор Живков от власт и сложи началото на т.нар. „преход“ у нас. Фактите са ясни, но и до днес продължават митовете какво точно се е случило и защо.
1. Да се снишим, докато бурята премине
През 1985 г.
на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов. Малко след влизането му в Кремъл започва да провежда политика на перестройка, известна демократизация на обществото чрез т. нар. „гласност“ и постепенно сближаване със Запада. Съветският вожд иска адекватни мерки и от своите съюзници – социалистическите страни.
СССР по това време е в тежка икономическа депресия, вследствие плановото начало в икономиката и изтощителната надпревара във въоръжаването със Запада. Затова Горбачов „спира кранчето“ носещо нефт, газ и други блага на смешни цени към останалите соцстрани. За да отговори на новата съветска повеля, Тодор Живков лансира Юлската концепция, която предвижда известна икономическа свобода, с ясното съзнание че това е прах в очите на Кремъл. Приет е Указ 56, който разрешава частната дейност, от трудовите колективи се изисква да бъдат стопани, а държавата – собственик на предприятията, говори се даже за премахване на ръководната роля на БКП.
Но, кризата се задълбочава, като една от сериозните предпоставки е т.нар. „възродителен процес“ с преименуването на българските турци, което води до масова изселническа вълна към Турция, цинично наречена „голямата екскурзия“. Тя оголва цели отрасли в икономиката и селското стопанство, оставяйки ги без работна ръка.
2. Фалшивата оставка
На 4 ноември 1988 г. по време на заседание на Политбюро на ЦК на БКП Живков неочаквано заявява, че ще подаде оставка от всички постове. Това е поредният маньовър на правешкия хитрец да заздрави позицията си в партията от една страна, и да преброи верните си лакеи от друга.
Разбира се, всички от Политбюро скачат и едва ли не със сълзи на очи молят „бащицата“ да не ги изоставя. Но, оставката е в писмена форма и премиерът Георги Атанасов грижливо прибира листа, за да го покаже две години по-късно, когато Живков не желае да напусне върха.
3. Дългата ръка на Кремъл
През 1988 г. за посланик у нас Горбачов изпраща генерала от КГБ Виктор Шарапов. Основната му задача е свалянето на Живков и замяната му с верен на Москва кадър, като предпочитани лица са Петър Младенов и Андрей Луканов. На 4 ноември, на тържественото събрание по случай годишнината от Октомврийската революция в зала „Георги Кирков“ в Партийния дом в своя доклад посланикът на СССР Виктор Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, т.е. Живков, в която е акредитиран. За всички присъстващи това е важен дипломатически знак.
4. В резиденцията на смъртта
„Пропускът“ на Шарапов не е първият намек на Москва, че времето на Живков е изтекло.
През 1987 година делегация, начело с Тато, е на посещение в Китай. Посрещат го подобаващо. Дън Сяопин впечатлява Живков с ясната си програма за 40-50 години Китайската народна република трябва да стане първа икономическа сила в света. На изпроводяк Дън предава на Тодор Живков писмено послание до съветския лидер Михаил Горбачов.
Защото на път за София нашата делегация ще има кратък престой в Москва. Там Тодор Живков и компания са настанени в резиденция „Барвиха“ (Боровиха). Наричат я резиденцията на смъртта. В нея е през 1949 г. е починал „вождът и учителят на българския народ“ Георги Димитров, като упорито се говори, че е бил отровен от Сталин.
Мястото особено разтревожило Живков, разказва тогавашният началник на УБО (Управление за безопасност и охрана) ген. Георги Милушев, който придружавал Тато. До такава степен, че двамата до късно през нощна се разхождали по алеите, като Първият се тресял от страх нещо да не му се случи.
На другия ден трябвало да се срещне с Горбачов. Така и не се наспали. На в Кремъл. Наложило се да чакат прекалено дълго. А какво е станало с писмото – никой не знае. Едва ли обаче на Тато му е било до него.
5. Подготовката започва в Букурещ
В началото на юли 1989 г. в румънската столица се провежда редовно заседание на страните от Варшавския договор. В нашата делегация освен Живков били включени Петър Младенов, Георги Атанасов, Димитър Станишев и Добри Джуров. По време на форума в отсъствието на Живков са водени разговори с Горбачов, премиера Николай Рижков и външния министър на СССР Едуард Шеварнадзе.
Стенограми от разговорите няма, но всеки се досеща за какво иде реч. През есента на същата година Първия прави постъпки да посети Москва, за да се срещне с Горбачов, но молбите му са отклонени.
6. Оставката на Младенов
На 24 октомври 1989 г. министърът на външните работи Петър Младенов се обръща към Политбюро, като обвинява Живков в авторитаризъм и го сочи като основен виновник за кризата у нас. В същия документ Младенов декларира че подава оставка от всички заемани от него постове.
7. Мераците за власт
Въпреки че е наясно с отношението на Москва към него и с хората от обкръжението му, които му обръщат гръб, Живков иска да управлява до 14-ия конгрес на БКП. Мнозинството в Политбюро обаче е против. Там знаят, че дотогава той може да се разправи с всичките си противници и да сложи на възлови места свои верни хора.
Всъщност, Първия работи активно по този въпрос. Идеята му е да смени премиера Георги Атанасов със своя земляк, родения в Правец Петко Данчев. През 1988-1989 г. Данчев скорострелно е издигнат за кандидат-член на Политбюро и зам.-председател на Министерския съвет.
Именно с него и с председателя на БНБ Васил Коларов на 6 и 7 ноември Живков подготвя икономическите мерки за поредната програма, която представя на сутрешното заседание на пленума.
8. Партизанската бригада „Чавдар“ отново е в шумата
Основни действащи лица от „старата гвардия“ са бившите партизани от бригадата „Чавдар“ Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Тяхното вкарване в заверата е по идея на съветския посланик Шарапов.
На приема в посолството на СССР по случай Октомврийската революция на 7 ноември, тримата искат среща с Живков, която се осъществява на другия ден. В разговора те настояват за оставката на Първия, той не им отказва, но се съгласява да я подаде не на започващия след ден пленум, а на следващия. Тримата обаче са непреклонни и настояват това да се случи на започващото събитие. На заседанието на Политбюро на 9 ноември въпросът с оставката отново е поставен и Живков се съгласява да я даде, но за поста му като Председател на Държавния съвет на НРБ не става дума.
А, Държавният съвет стои на върха на пирамидата от държавни органи, сливайки законодателни и изпълнително-разпоредителни правомощия в социалистическата държава. Против напускането на Живков се изказват Милко Балев и Димитър Стоянов. На същото заседание е решено за негов приемник да бъде издигнат Петър Младенов.
9. Медицинският екип
Рано сутринта на 10 ноември 1989 г. шефът на УБО звъни на началника на Правителствената болница проф. Младен Григоров и му нарежда двамата с личния лекар на Първия – проф. Герасимов, да вземат допълнителни мерки за неговото здравно обслужване. Не обяснява защо.
Докато Живков произнася словото си, целият медицински екип, който се грижи за него, седи в лекарския кабинет, готов да реагира на всякаква ситуация. В стаята са проф. Григоров, проф. Герасимов, Ани Младенова – личната медицинска сестра на Тато и още една медицинска сестра. Проф. Григоров категорично отрича слуха, че преди гласуването на оставката на Живков са му дадени успокоителни хапчета.
„Никой от нашия екип не му е давал никакви лекарства, нито пък някой ни е искал. Живков сме лекували с най-добрите медикаменти в зависимост от болестите му. Включително и когато той трудно пазеше равновесие. Но на този ден – 10 ноември 1989 г., Живков не е вземал никакви лекарства…“, уверява по-късно професорът.
10. Увисналото чене
Мнозина съвременници си спомнят знаменития кадър от Десетоноемврийския пленум, запечатал Тодор Живков с отворена уста и недоумяващ поглед. Първата мисъл на човек като погледне снимката е да си помисли че Първият е удивен от факта, че е свален. Но, това не е така. Сутринта на 10 ноември партийният форум започва с едночасова реч на Тодор Живков за предизвикателствата пред социализма, строежа на АЕЦ „Белене“, икономическото развитие и т.н.
Следобедната сесия е закрита и има в дневния си ред две точки: първа, приемане на оставката на Тодор Живков и втора – избора на Петър Младенов за Генерален секретар на БКП. Взето е решение да няма изказвания. Водещият Георги Атанасов докладва постъпилата оставка както от длъжността Генерален секретар, така и от тази на Председател на Държавния съвет. Живков понечва да вземе думата, но му е отказано с мотива, че изказвания не са предвидени.
