Всички знаем, че тепетата на Пловдив са 7. С изключение на пловдивчани обаче, можем ли всички да изброим имената на всички тях. А и има ли, освен тези 7, и още, разбираме в следващите редове, пише Poznanieto.bg.
Кои са 7-те тепета на Пловдив?
1. Джендем тепе
Това е най-високият хълм от всички. Със своите 307 метра, той се извисява над останалите. В миналото се е смятало, че на него е имало бронзова статуя на бог Аполон. Носил е различни имета през годините. Най-старото е Кендросис от тракийско време, като се смята, че по това време е бил покрит с кедри.
Друго име от древността е хълм на нимфите заради многобройните светилища, които са били разположени на него. Като част от Османската империя, идват следващите му 3 имена.
Първото е Джин тепе – заради духовете, които се е смятало, че обитават там.
Следващото му име е Чигдем тепе – хълмът на минзухарите.
Сегашното му име идва от думата джендем (Ад/отдалечен) поради неговата отдалеченост спрямо града.
Последното име, с което е известен е Младежкия хълм. През 1948 младежки бригади започват дейност по неговото облагородяване и оттам идва и сегашното наименование на хълма.
2. Бунарджик (Альоша)
Второто по височина от тепетата. Наричат го хълм на освободителите, а сред пловдивчани е известен и като Альоша заради каменния войник разположен на него. Много често се смята, че идва от турската дума бунар, но тя е от гръцки корен и означава извор/кладенец.
За кратко даже е носил името на Сталин в началото на 50-те години.
Сходно с Джендем тепе, на Бунарджик се е смятало, че се е намирала голяма статуя на митичния герой Херкулес.
След Освобождението, цар Фердинанд иска да си построи дворец на хълма, но му бива отказано от Христо Г. Данов.
Друг интересен факт за тепето е, че там е построен първият ресторант на открито в България. Той е носил и името на самото тепе.
3. Сахат тепе (Данов хълм)
Официалното му име е Данов хълм – по името на големия общественик и бивш кмет на Пловдив Христо Г. Данов (той отказва двореца на Фердинанд на Альоша). В миналото време се е смятало, че там се е намирал голям храм на Венера.
Иначе името с което е известен – Сахат (Часовник) тепе – идва от Часовниковата кула, която е издигната на него още през 16 век.
Интересното е, че през средата на XIX век немски инженер го отбелязва като 2 тепета – Топлар и Сахат тепе. Топлар се оказва отделен връх, който се намира в южната част на тепето.
4. Таксим тепе
Таксим тепе заедно с Небет и Джамбаз тепе, формират така нареченото Трихълмие или старият град на Пловдив. Името му идва от турската дума таксим, която означава разпределям. Причината е, че там се е намирал римски акведукт, който е разпределял водата на града.
В рамките на Османската империя той носи и 2 други имена: Първото е Сарай тепе заради многото дворци и старинни сгради, разположени на него. Някои дори спекулират, че Филип Македонски е имал палат, разположен там. Второто му име е сред българите в града – те са го наричали Кесяково тепе, по името на Тодор Кесяков, който е имал голяма къща точно на върха на хълма.
5. Джамбаз тепе
В превод името му означава хълм на въжеиграчите/акробатите, които са изнасяли своите представления на това място. Известен е и с църквата Свети Димитър Солунски, построена от Иван Асен II в чест на победата в битката при Клокотница през 1230 година.
6. Небет тепе
Името му идва от думата невбет – стража. Смята се, че на него е бил разположен гарнизона, който е трябвало да охранява града. Наричал се е още Музеев хълм, на името на най-даровития ученик на Орфей – Музей.
След раждането на Симеон Сакскобургготски е носило неговото име за кратък период. Известният османски пътешественик Евлия Челеби описва още едно тепе в близост до Небет. Това е Валели тепе, което се е намирало на кръстовището между булевардите 6-ти септември и цар Борис III.
Загубените тепета
Вече споменахме за 2 спорни тепета, които ги има в описанията на града. Но тук ще споменем за още 3 тепета, за които няма никакъв спор, че са съществували. Те са разрешени в следствие на човешката дейност.
Марково тепе – кръстено е на името на Крали Марко. На него е имало много ценен материал като сианит и е използват още от 19 и дори до средата на 20 век, за да бъдат павирани улиците на Пловдив. За съжаление в днешно време нищо не е останало от него
Алтъ тепе/Каменица – Разрушено е напълно през 1882 година, като се създава една от първите пивоварни в региона. Смята се, че е било любимо място на пловдивчани, които се събирали там за големите християнски празници Великден и Гергьовден.
През 1876 започва строителството на пивоварната и камъните от тепето са използвани за нейното построяване.
Лаут тепе – Изградено е било предимно от андезит и постепенно бива разрушено до началото на XX век. Андезитът се е срещал само в Плодив и в полите на Витоша и е бил много ценен материал за строене. Неговото разрушавана започва в края на XIX век, когато там се строят казарми.
От друга страна, се разрешава на участници в националноосвободителните борби да използват безплатно камъните от тепето, в принос на техните усилия за свободата на страната. Част от материалите са използвани и за строежа на пътища в региона.
