Календарът, който използваме, не винаги е съществувал: той е претърпял някои интересни промени в историята. Това се е случвало не само за по-добро разбиране на променящите се сезони, но и по политически причини, пише IFLScience.
Важен крайъгълен камък в тази еволюция на календара идва през 1582 г., когато папа Григорий XIII въвежда това, което сега наричаме григориански календар.
Преди това голяма част от римския свят и Европа широко използват юлианския календар, въведен от Юлий Цезар през 45 г. пр.н.е.
Юлианският календар работел достатъчно добре за ежедневна употреба. Въпреки това възникна съществен проблем при определянето на датата на Великден. Съборът в Никея през 325 г. постановява Великден да се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Проблемът бил, че датата на пролетното равноденствие, определена от съвета, 21 март, постепенно се отдалечавала от действителната дата на действителното пролетно равноденствие.
За да разреши този проблем и да доближи календара до слънчевата година (времето, необходимо на Земята да обиколи Слънцето), Юлианският календар въвежда високосна година на всеки четири години, което добавя допълнителен ден към календара.
Въпреки това, тъй като действителната слънчева година е приблизително 365,24219 дни, Юлианският календар, макар и бавно, получава допълнителен ден приблизително на всеки 314 години.
Григорианският календар, въведен по-късно, използва различен подход за коригиране на това отклонение в календара. Било решено просто да се пропуснат дни, за да се коригира несъответствието между календарната и естествената година.
Църквата избира октомври за тази корекция на календара преди всичко, за да избегне конфликти със събитията от християнския календар.
Преходът към григорианския календар стана след празника на Свети Франциск от Асизи на 4 октомври. В този момент датата била преместена с десет дни напред и настъпил 15 октомври. Тази корекция трябвало да бъде 13 дни, но папа Григорий, след изчисления на математици и учени, се спрял на 10-дневна смяна.
Заслужава да се отбележи, че не всички страни веднага преминават към григорианския календар. Католическата църква го приема през 1582 г., но някои региони като Великобритания, САЩ и Канада го приемат едва през 1752 г.
В крайна сметка, когато го приемат, трябвало да пропуснат още дни, за да се синхронизират с новия календар. Например Турция претърпява значителна 13-дневна корекция през 1926 и 1927 г.
Ето защо нашият съвременен календар, григорианският календар, бил въведен като решение на проблема с несъответствието между календарните и слънчевите години. Целта му била да доближи нашите дати до естествените ритми на въртене на Земята около Слънцето.
Тази историческа промяна в календарите, заедно със специфичните корекции, направени от папа Григорий XIII, има трайно въздействие върху начина, по който измерваме времето. Това е напомняне за това как човешката изобретателност и научно познание са оформили инструментите, които използваме в ежедневието.
Превод и редакция
