Известно е, че в рамките на нашата история, българските владетели са носили 3 титли – хан, княз и цар. На няколко от тях се е наложило да сменят титлата си по време на своето управление, пише Poznanieto.bg.
1. Хан/Княз Борис I (852-889)
Борис I поема управлението на държавата в един много труден период. Териториалните разширения по времето на Маламир и Пресиян включват много голямо количество християни в държавата.
На него му се налага да води външна политикаq при която много често международните договориq сключени с останалите държавиq не се спазват, защото няма никакви последициq дори при тяхна вина. Причината е, че България се е приемала като езическа страна, от гледна точка, както на Византия, така и на Ватикана. Това е и причината Борис I, жаргонно казано, да уцели с един куршум два заека:
– България да получи нужния международен престиж
– Да реши вътрешните проблеми чрез християнството
По този начин той решава, че е време да приеме християнстово и маневрира умело между двата християнски центъра – Константинопол и Рим, използвайки конкуренцията помежду им. Залага основите на превръщането на България в собствен духовен и културен център на силата – чрез Кирил и Методий и техните ученици.
2. Княз/Хан Владимир Расате (889-893)
Синът му Расате не успява да вникне в гениалността на Борис. Той смята християнството за проводник на чуждо влияние и се опитва да се върне по пътя на езическа България, което е и причината да започне като княз, но постепенно да върне старата си титла хан. Бива свален от престола от баща си Борис и ослепен, тъй като не е провидял, че няма бъдеще за езическа България, която винаги е щяла да бъде в международна изолация, ставайки плячка за чуждо културно влияние.
3. Княз/Цар Симеон (893-927)
Другият син на Борис е доста по-далновиден. Той успява да продължи пътя на баща си и да наложи България като собствен културен лидер, да се справи с византийското влияние и да разпространи българската култура, и писменост, в лицето на кирилицата.
Симеон започва с титлата княз, но успява да получи царската титла заради водената от него експанзивна политика и надмощие над Византия. Първоначално тя е призната от патриарха Николай Мистик, но при промяната във властта, това признание се оттегля. Въпреки това, в историографията се приема, че Симеон успява да наложи властта си и бива приет за цар. Иначе тази титла бива призната след смъртта му – при мирния договор от 927 година.
4. Княз/Цар Фердинанд (1887-1918)
Фердинад започва своето управление в България с титлата княз – каквото има и Батенберг. През 1908 година България успява да излезе и формално от орбитата на Османската империя, получавайки своята независимост. Тогава титлата му се променя на цар и се връща традицията от Първата и Втората ни държава.
Това са четиримата владетели, които сменят титлата си в рамките на своето управление. Единственият спорен момент е свъзан с управлението на цар Калоян, който бива признат първоначално от папа Инокентий III за крал на България, а Калоян трасформира тази титла на цар. На практика обаче, официално от страна на България не е имало промяна на титлата – което е и причината той да не е посочен в класацията.
