Учените са направили вълнуващо и потенциално революционно откритие в търсенето на извънземен живот, след като са открили признаци на газ на далечна водна планета, произвеждан само от живи организми.
Планетата K2-18b, която е повече от осем пъти по-голяма от Земята и се намира на 120 светлинни години от нас, се намира в обитаемата зона на своята хладна звезда джудже в съзвездието Лъв. Смята се, че това е „хицеанов“ свят – сравнително нов клас екзопланети, които притежават ключови съставки за извънземни видове поради богатите си на водород атмосфери и водни океани, съобщава „Дейли Мейл“.
Но наличието на още нещо е развълнувало астрономите още повече.
В атмосферата на К2-18b, която е известна като „свръхземя“, защото е по-голяма от нашата планета, но по-малка от Нептун, е открит газ, който „уникално се свързва с живота“, когато се намира на Земята. Съединението диметилсулфид (DMS) е открито заедно с два газа, пренасящи въглерод.
„На Земята това се произвежда само от живота“, заявиха от НАСА.
По-голямата част от DMS в земната атмосфера се отделя от фитопланктона в морската среда. Въпреки вълнението, учените подчертават, че ще са необходими още наблюдения с космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да се потвърди наличието на DMS.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
Ако откритието се потвърди, то ще направи К2-18b сред най-вероятните светове, на които може да съществува извънземен живот, наред с такива като Марс и ледените луни на Юпитер и Сатурн в нашата собствена Слънчева система.
Установено е също така, че в атмосферата на свръхземята има големи количества въглероден диоксид и метан, чието наличие би могло да подскаже, че тя е обитаема, а може би дори вече е населена.
Новооткрита комета ще премине край Земята
Обсерваторията на НАСА на стойност 10 млрд. долара може да анализира химическия състав на далечна планета, като улавя светлината от звездата домакин, след като тя е преминала през атмосферата на планетата по пътя ѝ към Земята. Газовете в атмосферата поглъщат част от светлината на звездата, но всеки от тях оставя отличителни знаци в спектъра на светлината, които астрономите могат да разчетат.
