Известният учен и художник Леонардо да Винчи разми границата между изкуство и наука. Изследването на човешкото тяло и неговата биология послужи като основа за анатомичните рисунки на учения и обратното, рисунките помогнаха за научни открития.

През 1480 г. Леонардо да Винчи нарисува две анатомични изследвания на човешкия череп: единият разрязан отстрани, а другият отгоре надолу.

 В тези рисунки хоризонталните и вертикалните линии се събират в това, което ученият и неговите съвременници смятат за седалището на sensus communis или здравия разум, пише Big Think. Според древни мислители като Платон и Хипократ sensus communis е връзката с душата, която оживява тялото.

През 1480 г. Леонардо да Винчи рисува две анатомични изследвания на човешкия череп. Снимка: Wikipedia

Тези изследвания, проведени, когато да Винчи е на около 37 години, бележат период на формиране в кариерата на учения. Той е роден в ранния Ренесанс и израства в средата на съществуващите интелектуални традиции, които основават разбирането за света върху оцелелите текстове от класическата античност. Това са традиции, които Да Винчи никога не е приемал. Факт е, че той не е разбирал както древногръцкия език, така и латинския и затова е избрал различен, по-плодотворен подход за своето образование.

Вместо да търси отговори в миналото, той се обръща към себе си, тоест към собствените си наблюдения и преживявания. Това му позволява не само да направи няколко научни открития и да изобрети различни устройства, но и да създаде такива реалистични картини като Тайната вечеря и Мона Лиза.

„Тайната вечеря“ Снимка: Wikipedia

Изкуството на Да Винчи често се описва като реалистично и той постига това чрез използването на сфумато. Това е техника за смесване на бои, която създава незабележими преходи между светли и тъмни цветове, което води до изображения, които дори не изглеждат като картини, а като снимки, уточнява Glasnews.bg.

 Не по-малко важно в това отношение за Да Винчи е неговото разбиране за анатомия. За да възпроизведе точно човешкото тяло, Да Винчи знаеше, че трябва да изучава не само мускулите, скрити под кожата, но и костите и органите.

Според британския историк на изкуството Мартин Клейтън, Да Винчи разпознава структурното, механично съвършенство на тялото, той знае, че всяка част от него по някакъв начин е свързана една с друга. 

Просто не знаеше как. Така че Да Винчи реши да разбере, като проведе аутопсии. Но поради факта, че не беше толкова лесно да се вземат човешки трупове за изследване, много от ранните анатомични наблюдения на учения се основават на смесица от конвенционални знания и прости предположения.

 Но всичко се променя, когато Да Винчи успява да извърши първата си аутопсия. През живота си ученият е извършил повече от 30 аутопсии на човешки трупове.

„Мона Лиза“ Снимка: Wikipedia

Колкото повече аутопсии прави Да Винчи, толкова повече рисунките му се различават от класическите им предшественици. Докато древните гърци и римляни са изучавали човешките тела, за да си представят идеалната им форма, Да Винчи е искал да изобрази своите герои така, както ги е създала природата.

 Тези съображения на учения са отразени в едно от най-известните произведения на Да Винчи, наречено „Витрувианският човек“. Тази рисунка е създадена въз основа на разбирането за структурата на човешкото тяло, представено от древноримския архитект и механик Витрувий.

„Витрувиански човек“ Снимка: Wikipedia

Да Винчи не е първият, който нарисува Витрувианския човек. Няколко ренесансови художници се опитаха да илюстрират образа, описан от Витрувий. Всеки от тях обаче беше толкова увлечен от не съвсем правилните идеи на Витрувий, че в резултат на това човекът в техните картини не изглеждаше като човек.

Чертежът на Да Винчи е специален с това, че художникът започва с рисуване на анатомично точно изображение на човешкото тяло и след това монтира квадрат и кръг към това тяло, а не обратното, както беше направено преди.

Според историка Джеймс Акерман, Да Винчи е бил протоучен в съвременния смисъл на науката. Той е внесъл изключително артистично въображение в своите изследвания на естествения свят, което го е довело до много открития.