„В данните от трудовия договор в Националната агенция за приходите (НАП) са включени всички възнаграждения. В бъдеще, с електронната трудова книжка те не трябва да се попълват и на хартия, като основен източник на информация ще е електронната система.

В случаи на спор, всички данни, които са вписани в хартиената трудова книжка, остават абсолютно валидни и могат да се използват при съдебни спорове, при доказване на стаж, затова документите трябва да се пазят“, този съвет даде Мария Минчева, която е зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).

Мария Минчева

Тя изрази надежда, че наесен депутатите ще гласуват промяна в Кодекса на труда, с която единният трудов запис в регистъра на заетостта към НАП ще замени хартиената трудова книжка.

„С въвеждането на този формат ще се случи нещо, което отдавна трябваше да бъде реалност. От отговорностите на работодателите ще отпадне попълването на данните от сключения трудов договор в хартиена книжка, ще спрат да се издават удостоверения за осигурителен стаж, ще се ограничи воденето на хартиени регистри за издадени трудови книжки.

Технологично това беше възможно от доста време, тъй като над 90% от работодателите подават документацията си към НАП по електронен път“, обясни Минчева пред Bloomberg TV Bulgaria.

Според нея основните предизвикателства при този преход ще са за по-големите компании, които ще трябва еднократно да оформят трудовите книжки към даден момент. „От там нататък може да се наблюдават някакви болести по самата система, неща, които въпреки обсъждането не са предвидени“, смята тя.

Минчева поясни, че единният електронен запис ще съдържа абсолютно всички данни, които се съдържат и в хартиената трудова книжка – ще се отбелязва размерът на дните отпуск, на които има право едно лице. Работодателят ще има достъп до данни, които са вписвани от предишни работодатели.

По думите на зам.-председателя на Българската стопанска камара инициативата „право на изключване“ тръгва от Франция като идеята е когато човек напусне работното си място, да не бива търсен от работодателя. 

Минчева съобщи, че БСК е провеждала проучвания за това до колко този метод работи в България и дали хората усещат такава потребност това да бъде нормативно уредено. Мнението на работодателската организация е, че подобна уредба е ненужна, защото „не се среща вълна от недоволство, че хората не могат да се откъснат от работното си място„.

„Основното предизвикателство при работата от разстояние за работодателите е изискването те да осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Този проблем до момента остава нерешен.

На европейско ниво се водят преговори между европейските работодатели и синдикати, които ще завършат със споразумение и ще бъдат приложени чрез нова директива“, прогнозира зам.-председателят на Българската стопанска камара и се надява да има по-голяма гъвкавост в предложенията.

Тя посочи, че бъдещето е в хибридния начин на работа заради социалните контакти, които психологически правят хората по-активни.