На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките си ученици.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и Възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина.
В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение. Него слушайте.“ При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята.
Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците си и казал: „Станете, не бойте се!“ Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“. Защото ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
Според народните вярвания, на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Днес по стара традиция се освещава и благославя ново грозде, както и различни плодове.
Според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг.
В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания.
Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение.
На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.
На Преображение Господне имен ден празнуват Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.