Това е един от най-впечатляващите факти от нашата история. Ние, като българи, се гордеем, че нямаме нито едно пленено знаме, пише Poznanieto.bg.
Въпреки това, всички знаем, че българската война има загубени битки. Как се получава така, че имаме пленени войници, но нямаме пленени знамена.
Днес ще разберем защо е така.
Как България не допуска пленено знаме
Причината за това е системата, която разработват българите още по време на нашето Опълчение при Освободителната война през 1877-1878 година. Тази система се използва и за първото ни знаме – Самарското знаме.
Малко известен е и случаят по време на големите боеве при Шипка. При последната атака на 11 август 1877 година, знамето е свалено от пръта и е заровено на тайно място.
Само 2 опълченци са знаели кое е това място. След успешното приключване на бойните действия, знамето бива отново на мястото му.
Други тактики за запазване на знамето
Други известни тактики за запазване на знамето са били неговото изгаряне или спасяването му от няколко войници, които го разкъсват на ивици, връзват го около кръстта си и се опитват да избягат на по-сигурно място, като биват прикриване от своите другари. Типичен пример за това е Солунското примирие през 1918 година.
Тогава повече от 100 000 човека е трябвало да се предадат. Те са имали десетки бойни знамена, но нито едно от тях не е попаднало в плен. Как се случва това? Нашите войници използвали брилятна хитрост.
Тъй като били заложници, те помолили представителите на Антантата да изгорят своите знамена. Нещо, което го е имало като практика в отношенията между войските. Представителите на Антантата се съгласяват, и българите уж изгорили знамената.
Но на практика те изгорили прътовете и калъфите им. Знамената им била запазени, като били обвити около кръстовете на избрани офицери.
Трябва да уточним, че голяма част от българските войници не знаели за тази операция, а тя била проведена от избрани офицери.
Така след като се прибрали в България, българските войници били много учудени, че знамената им се развявали у нас.
Подобен емблематичен случай разказва и известният ни писател Людмил Стоянов. Тъй като е с социалистически убеждения, бива подложен на сериозни репресии в периода след 1923 година от тогавашната власт.
Той изказва учудването си, че пребиват тялото, около което е било увито българска бойно знаме. По този начин, той иска да покаже, че без значение от конкретната идеология, която е на власт, българските герои трябва да бъдат уважавани.
В заключение бих споменал, че ние наистина нямаме нито едно пленено знаме. Използвайки всички хитрости на занаята, българите успяват да опазят своята чест.
От друга страна, ние имаме пленени много знамена на чужди държави, включително на всички наши балкански съседи.
В Националния исторически музей се съхраняват повече от 60 бойни знамена на чужди държави, които са били пленени от смелите български войници.
