Народен събор представлява най-върховният орган в Първата българска държава. Това е събитие, което се случва много рядко и е с много важна цел, пише Poznanieto.bg.

На тези народни събори се е случвало и да бъде свален българският владетел. Научете колко пъти това се случва в нашата история.

Савин – 764-766

Първият известен владетел, който е свален с народен събор, е хан Савин. Той управлява между 764 и 766 година – точно по време на най-голямата династична криза в Първата българска държава. Името му не е споменато в Именника на Българските ханове – според някои историци това е заради славянския му произход.

Той се опитва да води тайни мирни преговори с византийския император, които неочаквано излизат пред останалите боили. Това води до свикване на народен събор – косвено разбираме, че това може да се случи дори и не по искане на български владетел. На този народен събор Савин е обвинен от българите, че “чрез този мирен договор България ще бъде поробена от ромеите”. 

Савин усеща, че губи подкрепа от останалите боили и успява да избяга преди да бъде убит – с решение на народния събор бива свален от власт. Бяга в Месемврия, а по-късно е приет и от неговия приятел византийския император в Цариград.

Интересен факт за него е , че дори по-късно присъства на мирни преговори като представител на византийците с българите. Това е доказателство, че обвиненията към него по време на народния събор са били основателни.

Владимир Расате – 893-894

Това се случва по време на Преславския народен събор в края на 893 и началото на 894 година. Историята е свързана с неправилната политика, която води Владимир Расате, която е с противоречие на поставените от неговия баща Борис цели.

Това води след себе си до остраняването му от власт и свикване на Преславския народен събор. На този събор са взети 4 ключови решения за бъдещето на България:

1. Свален е княз Владимир – поставен е Симен на трона – Това е вторият случай на промяна на владетел чрез решение на народен събор. Друг изключително важен детайл е свързан с промяна на унаследяване на престола. Преди това решение е било само по права линия – от баща към син. След това решение се приема, че може да се случва и по съребрена линия – тоест от брат към брат, тъй като Симеон е вторият син на Борис

2. Преместване на столица от Плиска в Преслав – Това решение е свързано с важното решение на Борис да приеме християнстовото като религия.

Той разбира, че българите имат нужда от ново място, което да не е свързано със старите езически практики, а да бъде символ на християнстово. Затова е започнато и изграждането на Преслав като новият християнски център в страната и бъдеща столица

3. Българските духовници заменят византийските – Това е изключително важен ход на Борис, тъй като цялостната идея за християнизацията на българите от страна на Византия е те да бъдат постепенно подчинени на империята и това да бъде средство за контрол. С този си ход, Борис поставя България на картата като самостоятелен център на християнството, който не зависи нито от Рим, нито от Константинопол.

4. Българският език заменя гръцкия в богослужението – На пръв поглед това изглежда най-маловажното решение, но това превръща България в една от държавите създателки на една от двете европейски цивилизация – тази на славяно/българо-византийската.

Превръщайки българския език в духовен, това помага на първо място в приобщаването на широките народни маси към новата християнска религия.

От друга страна, това помага на разпространението на християнската религия сред славянското население на старобългарски или известен като църковнославянски.

Доказателство за важността на това решение е фактът, че можем да видим почти навсякъде в Централна и Източна Европа храмове, в които има запазени църковни документи на старобългарски , а не на гръцки.

Останалите славянски народи приемат християнската религия на български език, тъй като е близък до техния местен и това е лост за налагане на българското влияние в цяла Европа – нещо, което Рим и Константинопол не успяват да постигнат.