Изгряващата звезда на българския баскетбол Михаил Калинов е поредното име, с което Sportal.bg ще ви запознае в специалната си рубрика „Новите лица“, посветена на младите и талантливи родни баскетболисти. 11-ото издание на рубриката се превърна и в най-обемното такова до този момент, тъй като Калинов, който се състезава за школата на Доростол Силистра, говори обширно по различни теми, засягащи неговия път в баскетболната игра, развитието му като състезател и влиянието на Александър Везенков върху млади играчи като него. 16-годишният юношески национал заслужи по-голямо внимание след безпощадните си 58 точки при победата над Ямбол на финала на държавното първенство U16, като той говори и за представянето си във въпросния двубой.

 

– Разкажи малко повече за себе си. Как и кога започна да се занимаваш с баскетбол? Какво те запали по играта?

– Започнах да тренирам баскетбол на 10-годишна възраст в трети клас. В залата за баскетбол ме покани треньорката Светлана Тодорова, която ме видяла да играя на баскетболните кошове в двора на училището. Когато отидох на първите две-три тренировки толкова ми хареса играта и се запалих така по нея, че оттогава не съм пропускал тренировка.

– Тренирал ли си нещо друго преди да започнеш с баскетбола?

– Преди да започна с баскетбола не съм тренирал нищо сериозно. Ходих да играя с приятели различни спортове като футбол и тенис на маса.

– Кои са най-сериозните трудности, които преминава един млад състезател? Какви жертви изисква следването на мечтата?

– Трябват много труд и постоянство, а за да постигнеш целите и мечтите си трябва да се лишиш от неща, които правят твоите връстници извън училище. Те ходеха по купони и различни забавления, докато аз бях в залата или по лагери. През вечерните часове трябваше да почивам, за да се възстановя физически, за да съм пълноценен на тренировките.

– Какво те мотивира да продължаваш напред и каква подкрепа срещаш от близките си?

– Най-силният ми мотиватор съм си аз самият, тъй като един ден искам да играя в Евролигата и НБА. Срещам голяма подкрепа от семейството ми – от майка ми и баба ми, а също така всички роднини, които се интересуват от това, което правя, и не пропускат важните мачове и винаги ме подкрепят. Получавам страхотна подкрепа от треньорите си – Лъчезар и Светлана Тодорови, на които дължа страшно много и съм много благодарен.

– Как минава един твой ден през лятната пауза, когато нямаш други ангажименти? По колко време отделяш за тренировки?

– Сега през лятото тренирам средно по 7 часа на ден, но се е случвало и по повече. Сутринта се качвам на крепостта, където бягам от 10 до 12 часа, след това стрелям в залата до 16:00 часа. Следва отборната тренировка до 17:30 часа, а след нея оставам отново да стрелям в залата.

– Как успяваш да съчетаваш спорта с образованието? Трудно ли е?

– Не е трудно, има ли желание, ще намериш и начин.

– Как започна да тренираш в Доростол, от колко време се състезаваш за клуба и преди това тренирал ли си някъде другаде?

– Състезавам се от 10 годишен в Доростол, преди това не съм тренирал в друг клуб.

– На кои хора (треньори) дължиш най-много за наученото откъм баскетболни качества, възпитание, професионализъм?

– Треньорите в Доростол  – Лъчезар и Светлана Тодорови, ме откриха за баскетбола и ми дадоха старта и всичко, което научих в началото за играта, го получих от тях. За моя радост съм тренирал и с треньори като Стойо Чолаков на Ямбол, Янко Янков на Шумен, треньорите в националния отбор Юлиян Аладжов, Даниел Клечков, Тодор Тодоров и Румен Шопов, на които съм също много благодарен.

– Кои са най-големите ти постижения при подрастващите и имаш ли такъв момент/история, който/която никога няма да забравиш?

– Този сезон това разбира се е финалният турнир в Държавното първенство за момчета U16 във Варна. Малко след почивката изоставахме с 16 точки, но се вдигнахме и Доростол направи един невероятен обрат, в резултат на който постигнах в крайна сметка 58 точки, 11 борби, 5 асистенции и коефициент 49 за титлата. Бях избран за MVP на финалите, завършвайки със среден коефициент от 28.4. Освен това получих наградите за най-много отбелязани точки (35), най-много асистенции (5.4) и най-много отнети топки (4.2).

– Във връзка с великолепното ти представяне на финала срещу Тунджа – това ли е най-резултатният ти мач до този момент, или си имал и други впечатляващи изригвания в миналото?

– Като лични постижения този сезон на паметни са 71 точки, които постигнах заедно с трипъл-дабъл, като към точките добавих 20 асистенции и  11 борби за победата на Доростол над Делфин Бургас със 135:44 в двубой от Елитната група Изток за юноши до 16 години. Няма как да забравя и 54-те точки, които вкарах на Черно море Тича във Варна на 16 май тази година. След това имах още един мач, който играхме срещу Ямбол, в който им вкарах 49 точки.

– Какво минаваше през ума ти, когато бележеше тройка след тройка в хода на двубоя с ямболии?

– Когато успявам да бележа тройки последователно по време на двубой има много различни мисли и емоции, които преминават през ума ми. На първо място изпитвам голяма увереност и ентусиазъм, тъй като успешните тройки представляват важен начин за формиране на отбора и за надделяване над опонентите. В момента при успешно изпълнение на тройката се чувствам изпълнен със самочувствие и вяра в своите умения.

Също така има и чувство за удовлетворение и радост, когато виждам топката да преминава през мрежата. Това е резултат от много труд и тренировки, които съм вложил, за да усъвършенствам своята техника и точност на стрелба. Успешните тройки са награда за упоритостта и отдадеността ми към играта.

Въпреки това важно е да остана фокусиран и да не губя концентрация от преживяванията на предходните успешни тройки. Трябва да събера силите си и да се фокусирам върху следващото действие или действията на защитата, като запазя яснотата в мисленето си и да остана умствено в играта.

Всички тези мисли и емоции  са част от адреналина и вълнението, което преживявам като отбелязана тройка в хода на двубоя. Те ме мотивират да продължавам да работя усилено и да се стремя към по-големи постижения в баскетбола.

– Неведнъж си казвал, че поставяш отбора над всичко и индивидуалните ти представяния остават на заден план в съзнанието ти. Конкретно Доростол се развива с чудесни темпове и неслучайно взе злато в две възрасти. Как виждаш прогреса на школата от първо лице?

– Като капитан на кадетите на Доростол съм свидетел на значителния прогрес и развитие на нашата школа от първо лице. Имам голямо удоволствие да бъда част от този отбор и да виждам как младите играчи се развиват и постигат успехи. Прогресът на школата е видим както в индивидуалните постижения на играчите, така и в колективните успехи на отборите ни. Факт е, че Доростол е шампион на България при U13 и U16. Всичките пет формации на клуба се класираха този сезон за републиканските финали, а старшата възраст и 14-годишните спечелиха бронзовите медали за Купата на БФБ.

Това е свидетелство за качеството на работата и подготовката, предоставени в клуба. Това е резултат от упоритите тренировки, подкрепата на треньорския щаб, Община Силистра и основния спонсор на тима, без които тези резултати нямаше да могат да бъдат възможни. Виждам как нашите треньори в школата инвестират време и усилия, за да развият най-добрите страни на всеки играч и да подготвят отборите за успех. Работи се много върху техниката, тактиката, физическата подготовка и менталната сила на младите играчи. Важно е да се отдава значение на развитието на целия игрален аспект и на стремежа към отборна игра.

В школата на Доростол се полага голям акцент върху отборния дух и сътрудничеството между играчите. Работим заедно, помагаме си един на друг и се подкрепяме във всеки момент от играта. Това създава здрава основа за успех и прогрес.

– Според теб колко е трудно за един млад играч да пробие в мъжкия баскетбол в България, с оглед използването на голям брой чуждестранни играчи?

– Наскоро наболя един въпрос за увеличаването на чужденци от новия сезон, които да станат четирима едновременно на терена, като окончателното решение ще бъде взето следващата седмица. Както е твоето мнение? (б.р – интервюто е правено преди решението на БФБ)

– Като млад играч и капитан на националния отбор, имам мнение относно трудностите, които младите играчи изпитват при пробиването си в мъжкия баскетбол в България, особено с оглед на нарастващия брой чуждестранни играчи. На първо място смятам, че конкуренцията сред младите играчи е станала по-голяма поради наличието на чуждестранни таланти. Това може да направи процеса на пробиване в мъжкия баскетбол по-труден за младите български играчи. Въпреки това, че силната конкуренция може да бъде предизвикателство, тя също така може да насърчи младите играчи да работят усилено и да развият уменията си.

На второ място чуждестранните играчи, които се присъединяват към отбора, носят със себе си различни игрови стилове и опит, който може да бъде полезен за младите играчи при обучението им. Младите баскетболисти имат възможност да се вдъхновяват и учат от по-опитните чуждестранни съотборници, което може да помогне за тяхното лично развитие.

Смятам, че е важно да се намери балансът между включването на младите български играчи и включването на чуждестранни таланти. Това може да стане чрез създаване на програма и възможности за младите играчи да се развиват и да имат достъп до качествено обучение. Такива програми биха могли да помогнат на младите играчи да се изявят и да се пробият в мъжкия баскетбол в България.

Накратко, пробиването в мъжкия баскетбол в България може да бъде трудно за младите играчи поради наличието на голям брой чуждестранни играчи. Въпреки това също така може да предостави възможности за развитие и вдъхновение за младите играчи.

– Как влияе на младите играчи като теб това, че баскетболист е най-добрият спортист на България – Александър Везенков? Възхищаваш ли му се? Приятелите ти баскетболисти също предполагам говорят непрестанно за него?

– Като млад играч в баскетбола аз се възхищавам на Александър Везенков и признавам таланта и постиженията му. Той е впечатляваща фигура в българския баскетбол и се превърна в най-добрия спортист на страната. Неговите успехи и изключителни умения представляват вдъхновение за младите играчи, включително и за мъжете. Александър Везенков е постигнал значителни успехи както в клубния, така и в националния отбор на България. Неговите постижения са вълнуващи и се гордея, че имам такъв успешен сънародник в света на баскетбола.

Относно разговорите с моите приятели баскетболисти, естествено, споделяме възхищението към Везенков и обсъждаме неговите изяви и постижения. Той е тема на разговори и сред нас, защото представлява вълнуващ пример за успех и постижения в баскетбола. Възхищението към Александър Везенков и въздействието, което той полага върху младите играчи, е изключително важно за развитието на баскетбола в България.

Такива успехи доказват, че и от нашата страна можем да постигнем велики неща в спорта и се вдъхновяваме да работим усилено и да преследваме своите мечти в баскетбола.

– Кой е елементът в играта ти, който се нуждае от най-голямо подобрение?

– Като играч на позиция гард винаги има аспекти от моята игра, които се нуждаят от подобрение. Постоянната работа по усъвършенстване на своите умения и слаби страни е ключов фактор за прогрес и успех. Ако трябва да определя елемент, който се нуждае от най-голямо подобрение в моята игра, бих казал, че това може да бъде физическата ми издръжливост. Баскетболът е изключително интензивен спорт, който изисква добра физическа подготовка и издръжливост през цялата игра. Работя усилено и подобрявам издръжливостта си, но все още има място за напредък.

Важно е да отделям време за физически тренировки, включително кардио упражнения. Така мога да подобря скоростта, издръжливостта и устойчивостта си през дълги и интензивни мачове. Освен физическата издръжливост, винаги има място за подобряване и в други аспекти на играта като пасовете, шутовете и тактическото разбиране на играта. Непрекъснатото учение и работа с треньорите и отбора ми помагат да идентифицирам слабите страни и да работя върху тях. Важно е да бъда самокритичен и насочен към непрекъснатото подобрение, за да се развивам като играч и да допринеса в максимална степен за успеха на отбора ми.

– На кои легенди или любими играчи се опитваш да подражаваш – български и чуждестранни? Кои играчи смяташ за свои идоли?

– Моите идоли са Майк Джеймс и Шейн Ларкин, а от българските играчи е моят съгражданин Станимир Маринов.

– Къде искаш да бъдеш след пет години и каква е голямата ти мечта?

– Искам догодина да продължа развитието си в Европа. Оттам да стигна до Испания и Лига Ендеса и Евролигата. След пет години искам да съм на възможно най-високо ниво в Европа като Реал Мадрид или Барселона, а мечтата ми е да достигна до НБА.

Снимки: БФБ