Красива българка от Благоевград привличаше погледите на посетители и участници в петото издание на Църногорския събор “В сърцето на Граово”, пише Западно ком.
Облечена от глава до пети с народна носия благоевградчанка Десислава Дамянова, която работи като митничар на ГКПП Кулата, привличаше погледи на част от богатата колекция на чанове на семейство Дамянови
В началото на манастирските поляни край Църногорския манастир “Свети Безсребреници Козма и Дамян”, където се провежда петото издание на събора “В сърцето на Граово”, беше разположена алея на занаятите.
Първите две шатри бяха хайдушки кът с богата колекция от старинни оръжия на Ивайло Иванов от патриотичен клуб “Бдинци” – Видин и част от над 600-те чанове на семейство Дамянови от Благоевград.
Колекцията с чанове беше обогатена с два манекена-кукери, но и дъщерята на колекционера Илия Дамянов – Десислава Дамянова.
Тя беше облечена с народна носия, която още в сутрешните часове привлече вниманието на репортерът на NOVA Благой Цицелков, който направи интервю с нея.
Последваха интервюта и за други медии, но по-важното беше, че всеки посетител се спираше, за да се възхити на красивата българка. Десислава Дамянова е от Благоевград и работи като митнически служител. “Утре няма да съм тук, ще съм на границата”, каза с усмивка тя.
Благоевградчанката е завършила право в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Тя е известна с това, че е любител на кукерите и участва в кукерската група на III-ти квартал на Благоевград. Обича и българските народни традиции и затова на Църногорския събор беше облечена с народна носия.
Колекцията с чанове, в които присъстват и такива от област Перник, Гърция и Неврокопско се събират от Илия Дамянов от десетилетия. “Най-звънливите са неврокопските и гръцките, гюмурджински се казват гръцките.
Те са правени в Гюмурджина, днешна Ксанта. Пернишките също дрънкат хубаво”, сподели Илия Дамянов. Идеята му да събира чанове се зародила покрай участието му в кукерската група на III-ти квартал. Около 25 комплекта или над 600 чанове се съхраняват в личната семейна колекция.
След интересната шатра домашен сапун показаха от народно читалище „Просвета-1928“ в мездренското село Царевец. Читалището е номинирано и вписано за умението „Варене на домашен сапун“ в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България”. При същинското варене на сапун е майсторлъкът.
“Трябва много точно да се усети моментът на отделянето на сапуна и да знаеш точно какво да прибавиш – дали студена вода, дали топла вода, за да може да се получи хубав сапун.
Когато стане хубав сапун и се повдигне с бъркалката, с която се бърка, тогава се получава пелена, на която ние му казваме “забрадка”.
Това показва, че сапунът е готов. Тогава прибавяме сол и сапунът се отделя на повърхността. С гергив го сипваме в едно от някогашните корита, които се използваха за къпане, за пране.
Там започваме да сипваме готвият сапун, като бъркаме енергично с бъркалката и прибавяме топла вода, за да стане сапунът гладък”, разказа за тънкостите на варене на домашен сапун Маргарита Петкова от народно читалище „Просвета-1928“.
На алеята на занаятите бяха разположени и шатри на малка част от читалищата в област Перник. Най-дълга маса с разнообразни печива, гозби и други кулинарни изкушения предложиха читалищата в община Земен.
Председателят на народно читалище “Крюгер Николов-1922” в земенското село Пещера Стефан Евтимов демонстрира как се приготвя селска мътеница по пещерски. “Две равни части се слага кисело и пресно млеко. И се бие.
Ако ме питат защо е тоя венец сега – защото летно време, когато е жътвата, се плете венец от житото и се поставя на бучката.
Защото тази мътеница е предназначена за жътварите на нивата. Мътеницата, за да утоли жаждата, предишния ден се прави и се оставя малко да вкисне, за да е по-кисела.
Но едновременно с това се приготвя по нашенски казано кисела вода с варени сухи чушки, пресен чесън, краставици, сол и оцет.
Когато това се дава на жетварите вместо вода, за да утоля жаждата, да не пият много вода. Защото когато жънат и пият много вода и им е трудно навеждането”, разказа Стефан Евтимов.
Алеята включваше и други читалища от региона, както и семейната пекарна “Калина” от брезнишкото село Ноевци. Пекарната предлага въртяно кафе, варено на пясък. Освен това на нея се демонстрира месене на погачи и приготвяне на други печива.
На поляните са разположени и селскостопански животни от сдружението “Обединени български животновъди”. Различни породи овце, крави, коне, бивол и овчарски кучета привличаха вниманието на посетители.
Живко Петров и Тихомир Благоев представиха български овчарски кучета, но и взеха участие в борбите по Кореш. Двамата участници от отбора на животновъдите разказаха, че при борбата за пояс захватът на противника е от двете страни и се цели повалянето му. Печели човекът, който е по-силен и по пъргав.
Организатори на Църногорския събор “В сърцето на Граово” са Църногорския манастир “Свети Безсребреници Козма и Дамян”, неправителствената организация “Краищенско светогорие”, КРИБ-Перник, под патронажа на областния управител на област Перник и с участието на Сдружението на работодателите, кметовете на общините в област Перник, общественици, с подкрепата на Министерство на земеделието и храните, “Обединени български животновъди” и Българската православна църква.
Генерални спонсори са„ Асарел-Инвестмънт“ ЕАД и ОЗК-Общинска застрахователна компания – град Перник.
Съборът се провежда с благословията на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит и под патронажа на областния управител на област Перник. Домакин на празника на вярата и народните традиции е игуменът на светата обител архимандрит Никанор.
