Старши треньорът на националния отбор и ЦСКА Росен Барчовски даде обширно интервю пред клубния сайт. Дни преди да започне подготовка с националния отбор, той разгледа отминалия сезон в българския баскетбол и какви са необходимите подобрения, които според него е време да настъпят.
Г-н Барчовски, близо 6 сезона не участвахте пряко в НБЛ. Сега със завръщането на ЦСКА в Лигата имахте възможност отново да влезете в ежедневието на българския баскетбол.
Какви са Ви впечатленията от организационна гледна точка?
Сегашната структура на НБЛ е добра, всички участват и са равно представени. Най-големиятуспех според мен беше договорът за телевизионните права, който донесе най-големите суми за баскетбол от телевизия у нас. Но реално погледнато тези суми покриват минимална част от разходите на един клуб. Все пак е някакъв напредък.
Всички казваме, че професионалният баскетбол трябва да е продукт, но правим малко за това. Страхуваме се да се самоуправляваме. Има инерция клубовете да са под крилото на БФБ.А след това БФБ да е виновна за всичко в баскетбола.
Федерацията трябва да развива играта. В това число състезатели, треньори, съдии, секретарски апарат и т.н. Върхът са националните отбори – всички гарнитури. А НБЛ трябва да бъде бизнес продукт, който се занимава с професионален баскетбол. От много години говорим, че НБЛ трябва да се отдели от БФБ,като се съобрази съсЗакона за спорта и правилата на FIBA. Трябва да се намери юридическа форма.
Защо това не може да се случи вече толкова години?
Има две основни причини според мен. Първо все още не е направен експертен анализ как работят лигите в Европа. Говоря за страни от нашия мащаб и малко по-добрите от нас, които можем да вземем за пример. Нека се вземат уставите на други подобни структури. Да не измисляме топлата вода. Но само говорим.
Другият проблем е, че не можем да намерим председател. Човек, който да е мотор на всички тези процеси, да бъде достатъчно авторитетен и да може да тропне по масата. В същото време и да разбира от нещата и да гори в работата. Управлението на ротационен принцип не е добра идея. Не може да се товарят президентитена клубовес подобна отговорност и след това да изглежда, все едно са в конфликт на интереси. Аз съм убеден, че нито един председател на НБЛ не е вземал решения в ущърб на баскетбола и останалите клубове.
Можем ли да отчетем като трети основен проблем твърде многото негативни сигнали, които идват от хората в българския баскетбол?
Не може да излъчваш лоши сигнали и да правиш добър продукт. Казах го няколко пъти през сезона. Каквото не ни харесва, трябва да го решаваме вътре в нашата структура, а не да изливаме негативизъм в медиите.ЗадължителноНБЛ трябва да има етичен кодекс. Негативните изявления в публичното пространство трябва да се ограничат. Освен недоволство от съдийството, много пъти чух, как първенството било слабо. Включителнотреньори ииграчи го казват. Как ще убедиш един спонсор, една телевизия, един фен да се ангажира с нещо, което сам определяш като слабо? Не се прави така продукт.
Комично е да се караме публично каква е разликата между зала с 450 или 505 места.
Няма ли личности-мотори в баскетбола, щом не може да се намери шеф на лигата?
За мен личност като Владо Боянов, който бе кандидат за президент на федерацията, е такъв тип човек и може да се нагърби с тази функция.Стига да има желание.Вероятно има и други, които просто трябва да бъдат предложени. Който и да стане председател наЛигата е ясно, че БФБ ще продължи да участва в процеса – съобразяване на календара с националните отбори, определяне бройката на чужденците и т.н. Но трябва да имаме човек,който може да поведе хорото.
Споменахте броя чужденци – това се превърна в огромна дискусия през последните месеци. Какво е Вашето мнение?
Разбирам интереса на клубовете, самият аз работя в клуб. Но като човек, който цял живот е свързан с баскетбола смятам, че правилото за двама българи на терена трябва да остане поне още една година и ако ще се отменя, да се направи поне една година след като е взето решението. Преди да се наложи тази промяна, обаче, е задължително да се направи анализ – с какво е помогнало и с какво е навредило това правило в годините.
Кой трябва да направи този анализ?
Трябва да се възложи от ръководството на Федерацията. Аз мога да ангажирам Треньорската комисия, но могат да участват и външни експерти. Трябва да се научим да правим научни анализи и с тях да аргументираме решенията си. Така се носи и отговорност.
Как в този анализ ще се отчете фактът, че част от протектираните играчи не играят за България?
През цялото време съм защитавал българските играчи. Дори понякога това да ме е вкарвало в конфликти. Сега обаче наистина съм малко разочарован. Всички тези усилия с протектирането на родните играчи съм го правил с цел да има максимално много баскетболисти, от които националният отбор да може да селектира. Това лято имаме две много важни състезания – европейска и олимпийска квалификация. И една немалка част от желаните от мен играчи няма да участват. Повечето по обективни причини – предпазване от контузии и преумора. Но какъв е смисълът да защитаваш играчи, които не играят за България? Нека БФБ се замисли как ще продължи това. Не е нормално да се молим на някого да играе за България. Включително на млади момчета. Ако мога да използвам жаргон – трябва да пристигат с 200, когато получат повиквателна за националния отбор.
Как ги мотивира БФБ?
Далеч съм от мисълта, че всички могат да бъдат мотивирани с трибагреника, герба и химна. За последното класиране на Европейско имаше премии. Сигурен съм, че при следващото класиране отново ще има някакви материални стимули. Може би, като във футбола, тези неща трябва да се обявяват предварително от страна на ръководството? Със сигурност трябва да се намерят стимули, а не да се заплашват с наказания.Добрите здравни застраховки за времето с националния отбор също са много важен елемент в отношенията с играчите.
Знам, че е много тежко за тях 2 месеца през лятото да са ангажирани. И след това да започнат подготовка с клубовете си. Възхищавам се на волейбола, защото там успяват по-добре да управляват този процес. Но може би волейболистите приемат представянето си в националния отбор като път за излизане в чужбина.
Може ли протекцията да важи само за играчи, които играят редовно за България?
Има много варианти, но повечето ще изглеждат дискримационни. През XXI век това е много чувствителна тема. Ограниченията рядко водят до нещо добро. Трябва да се търсят стимули.
Какви стимули?
Минимална гарантирана заплата за подписващите първи договор юноши е добра идея. Да стимулираме повече нашите деца да стигнат до професионалния спорт. В ЦСКА имаме такива играчи и това го съобразяваме. Но трябва да бъде национална политика. НБЛ може да създаде и система за стимулиране на клубовете, които ползват повече млади играчи. Защо не таксите от картотека на чужденците да не се използват за стимулиране на клубовете, които използват играчи в юношеска възраст?
Казвате, че НБЛ трябва да се занимава с професионалния баскетбол, а как виждате ролята на БФБ?
Спортните федерации трябва да работят по стратегически въпроси. За нашата водещ приоритет трябва да бъде изграждане на повече зали за баскетбол. Особено в София проблемът е огромен. Непрекъснато да е в контакт с правителството и общините. Да направи така, че баскетболът и колективните спортове да станат приоритет за държавата.Развиването на треньорските кадри също е от огромна важност.
Иначе като важни задачи аз бих откроил намирането на средства и организацията на целогодишна централизирана подготовка за националните отбори над 16 години. Това доказано дава отлични резултати, но е скъпо и изисква много усилия.
БФБ и НБЛ трябва съвместно да положат повече усилия за развитието на съдиите. Това е изключително важно за нашия спорт. Както трябва да имаме търпение към младите играчи, така и към реферите, които искат да се развиват. В този ред на мисли аз самият понякога също не съм достатъчно толерантен, но всички трябва да участваме в този процес.
