Тихомир Димитров е астрофизик, инженер и космически визионер. Основател на космическа академия Space Academy в България, където годишно се обучават над 1000 деца.

Завършва информатика в САЩ през 2004 г. Връща се в България и работи 10 години като графичен дизайнер в световноизвестна компания.

През 2015 г. печели стипендия и завършва космическата програма “Космически науки” в САЩ, която се организира в сътрудничество между НАСА и Международния космически университет.

Запознава се с тогавашния директор на НАСА и бивш астронавт Чарли Болдън, с втория човек, стъпил на Луната – Бъз Олдрин, и посещава фабриката на частната космическа компания SpaceX на Илън Мъск в Лос Анджелис.

Завършва астрономия в Софийския университет. В момента завършва образованието си по аерокосмическо инженерство в престижния Технически университет в Делфт, Нидерландия.

НАСА е амбицирана да се върне на Луната и това ще се случи.  Целта е да се построи база, да има постоянно присъствие на хора на Луната, обяснява астрофизикът инж. Тихомир Димитров, цитиран от „Марица“.

Докато приключва обучението си по аерокосмическо инженерство в Нидерландия, развива уникален проект – Космическа академия, където годишно се обучават над 1000 деца.   

Тихомир Димитров с Рик Армстронг, син на Нийл Армстронг, първия човек, стъпил на Луната 

За разлика от МКС, която обикаля около Земята на 400 км височина, Луната е на 400 000 км от нашата планета. За учените обаче това ще е база за полети към следващата космическа цел – Марс. Системата вече е ясна, ще има лунна станция, подобно на МКС, която ще се върти около Луната. От нея със спускаеми апарати ще се стига до базата на самата лунна повърхност, обяснява астрофизикът.

С деца от Космическата академия 

През ноември 2022-ра след многократно отлагане НАСА изстреля най-мощната си ракета от 50 години насам – Space Launch System (SLS), изпращайки капсула без екипаж към небето на 25-дневна мисия да обиколи Луната. Ракетата Space Launch System на агенцията с капсула Orion, кацнала на върха й, излетя от стартовата площадка на космическия център „Кенеди“.

Мисията на НАСА Artemis I (Артемида) е фокусирана върху изпращането на астронавти, включително първата жена и първия цветнокож човек, обратно на повърхността на Луната най-рано до 2025 г.  

 

Татяна Иванова иска да е първата българка астронавт 

Неизбежно е хора да се върнат на Луната, въпросът е къде и как ще се кацне, обяснява инженерът.  Вече са открили кратери близо до южния полюс на Луната, в район, където не е нито непоносимо студено, нито прекалено топло. Поради това, че един лунен ден трае колкото 14 земни дни, и липсата на атмосфера, температурите на земния спътник са изключително екстремни.

Амплитудите на слънце и на сянка са наистина огромни – от порядъка на 300 градуса. Това усложнява и създаването на подходящи костюми, които да издържат на

температури от минус 150 до плюс 150 градуса, 

без да са непосилно тежки. 

Дори войната в Украйна, която спъва цели икономически сектори, не блокира космическия туризъм – екстравагантно приключение за милионери. Десетки богаташи чакат на опашка за полети при визионерите Ричард Брансън и Джеф Безос. 

Возилото на Брансън прилича повече на самолет и се задържа по-дълго време на височина от 40 до 100 км над Земята. Атмосферата там е много опасна, когато прелиташ през нея с много висока скорост.

Това е атрактивен, но рисков експеримент, смята инж. Димитров. Неслучайно в тази надземна зона има доста жертви –  двата екипа от американските совалки -14 души, загинали руснаци в разхерметизирани капсули.

Астрофизикът има колеги, които в момента работят във „Върджин Галактик“ и контактуват със самия бос Ричард Брансън. Полагат се огромни усилия за минимизиране на рисковете, но когато минаваш през атмосферата с голяма скорост, и то често, няма пълна гаранция срещу фатални инциденти. 

Ракетата на Джеф Безос е малко по-безопасна, тъй като издига туристите за разходка на 100 км височина над Земята.

Инж. Димитров познава лично „космическото момиче“ Татяна Иванова – първата българка, включена  в програма за кандидат-астронавти.

Съмнява се обаче, че амбициозната девойка ще стане част от космически полет, въпреки безспорните й качества. Причината е повече от тривиална ​-липса на солидна субсидия, която да й гарантира нужната подготовка и опит. 

Астрофизикът познава и американския аналог на нашата Таня – Алиса Карсен, известна като Боровинката на НАСА. Алиса е на годините на Татяна, но живее в САЩ и има много по-голям шанс да полети към звездите. Тя вече е сертифициран астронавт и очаква да я ангажират за конкретна мисия.

Самият Димитров също мечтае да е астронавт. Има нужното образование, успешно е издържал изпити за пилот. Дипломира се в Техническия университет в Делфт, който е в топ 5 на всички университети в света. Но и подготовката не му дава шанс да фигурира в списъка за кандидат-астронавти. Престижната диплома обаче със сигурност ще осигури на българина работа в Меката на космонавтиката – НАСА, „Спейс Екс“.

В момента влага усилия в развитието на Детската космическа академия –  негов личен проект и мисия. Щастлив е, че дава шанс на деца от цяла България да научат важни факти за звездите, планетите, Вселената.  

На​ясно ​е обаче, че летенето в Космоса изисква национална политика и много пари. За да получи шанс да изпрати свой астронавт, България трябва най-сетне да стане член на Европейската космическа агенция, да участва в програми, както и в поддръжката на  МКС.

Имаме много дълъг път до Космоса,

убеден е инж. Димитров.

Засега най-реалистичната възможност да се сдобием с трети БГ космонавт е наш тузар – търсач на силни усещания, да брои няколко милиона за космически билет – с капсулата „Драгон“ на Илън Мъск например.  

Всъщност първият ни космонавт Георги Иванов летя през 1979 г. и дори не стигна до станцията „Мир“. Българинът обаче се превърна в герой – появи се повреда на борда и благодарение на хладнокръвието на Иванов полетът с Николай Рукавишников на кораба „Союз-33“ не завърши фатално.

Вторият ни космонавт Александър Александров също се справя достойно с мисията, при това прекарва в Космоса цели десет дни, през 1988 г. 

Но оттогава минаха почти 35 години. Отдавна не сме под крилото на „Роскосмос“. Шансът е активно сътрудничество с ЕКА, както и космическа индустрия, която да може да изпълнява проекти в тази сфера.  Имаме Институт за космически изследвания и технологии към БАН, но нямаме нито утвърдена космическа програма, нито структури, които да я изпълняват.

Това е болезнената истина. Без подкрепа на държавата, без сериозни субсидии няма как да се върнем в клуба на космическите нации, казва инж. Димитров. Той апостолски обикаля училища из цяла България, за да запали повече деца за Космоса. Надява се някое от тези българчета да стане част от бъдещи мисии -до Луната, а защо не и до Марс.

С​пасяване на планетата 

През октомври 2022 г. НАСА осъществи изключително важен експеримент  – да  удари контролирано космически апарат в астероид, за да го отклони от траекторията му. Това е най-евтиният спасителен вариант срещу заплаха от астероиди. Цената е около 100-200 млн. долара, съвсем поносима за НАСА, чийто общ годишен бюджет е 23 млрд. долара, обяснява инж. Димитров.

Има и други начини на защита от астероиди, но са доста скъпи. Например голям космически кораб да се завърти в орбита около опасния астероид и гравитационно да промени орбитата му.

Скъпо е построяването на  лазери на повърхността на Луната, които да стрелят и да разрушават опасни астероиди като в хита „Междузвездни войни“.

Чрез суперкомпютри  можем да изчислим с години напред каква ще е орбитата на телата, които може да застрашат Земята. Но засега няма гаранции, че учените могат със сигурност да неутрализират опасен астероид, летящ към Земята, казва инж. Димитров.