„Нивото на моето разочарование ме кара да наблюдавам много внимателно поведението на политическата формация, за която ще гласувам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях.“ Това заяви Иван Костов – министър на финансите (1991, 1992 г.) министър-председател на България в периода 1997-2001 г.

и бивш лидер на ДСБ – в интервю за предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV България.

Той нарече „скандал“ изтеклия доклад на Министерството на финансите и последвалите коментари на ресорния служебен министър Росица Велкова, особено твърдението, че България е пред фалит, което вече отекна негативно сред инвеститорите. Костов посъветва президента Румен Радев да я уволни и назначи на нейно място по-сдържан в говоренето си човек.

Бившият премиер посочи и имената на отговорните за „пробива“ в бюджета и трупането на дефицит, който ни отдалечава все повече от еврозоната – бившите финансови министри Кирил Ананиев (ГЕРБ) и Асен Василев (ПП), очерта възможните последствия от тях и не спести тревогата си, в контекста на войната в Украйна, от риска България да бъде отклонена от европейското си развитие.

Какво каза в подробности бившият премиер?

За скандала след доклада на Министерството на финансите и коментарите на министър Велкова

БНБ отговори много категорично на навлизането в нейната територия, а именно прогнозата (в доклада – бел. ред.), че е възможно курсът на българския лев спрямо еврото да се промени. Това изобщо не е в пространството, което контролира Министерството на финансите и то няма как да се изказва по този въпрос.

За да се стигне до програма с МВФ (в изтеклия в медии доклад, се твърди, че може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната ни стабилност – бел. ред.), е необходимо страната да изпадне в неплатежоспособност, да не е в състояние да взема от пазара, да не може да пласира държавни ценни книги.

Знаете ли, това прилича на оценка на рискове, но направена от много некомпетентен човек, защото това са събития, които има вероятност да се случат, но тя е да речем 0,2% или 0,3%, в най-близка перспектива – почти чиста нула, а в няколко години може би малко по-близо до 1%. (…) В съвсем близка перспектива, тоест една, две години това е невъзможно.

(…)

Този стил въобще не е стила на Министерството на финансите. Аз не вярвам някой от старшите експерти там, от шефовете на дирекции да е написал тези редове. Това са изречения, които са вкарани с политически контекст.

За бюджетния дефицит

Други страхове на Министерството на финансите имат реална основа. Ако разсъждаваме както разсъждава те, те казват така:

„При тези политики, които в момента са заложени, примерно обвързването на минималната работна заплата, обещаването за увеличаване на пенсиите и т.н., при тази ситуация се очертава невъзможност да се влезе в дефицит в рамките на 3%. Дефицитът вероятно ще остане някъде около 6,5%, или 11 милиарда лева“.

Тоест те казват: „При тези политики – 11 милиарда лева“.

Да, де, но идва едно Народно събрание, което ще работи да речем два месеца. Какво прави едно Народно събрание, което има кратък хоризонт от време? Видяхме какво направи 48-ото обикновено Народно събрание: изблик, разгулен популизъм. Видяхме го пред очите си. Едновременно с това направиха тези пробиви във фиска, създавайки допълнителни нееластични, тоест неможещи да бъдат върнати назад бюджетни разходи, които ни пращат на дефицит от 6,5%.

Ако 49-ото Народно събрание, което ще дойде, е с кратък период от време, Министерство на финансите вероятно разсъждава така:

„Тези ще направят същите бели, но ако направят същите бели като 48-ото НС, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%, той може да достигне и 12, и 13 милиарда. При такъв дефицит еврозоната става невъзможна„.

Между другото, всякакви приказки за еврозоната ми звучат много кухо, защото няма мярка, с която тази инфлация да стигне до нивата, които са приемливи за влизане в еврозоната. Няма как да стане това в кратък период от време. Такъв дефицит, такива разходи, каквито са заложени в бюджета, няма как лесно да влязат в трите процента и да няма процедура по свръхдефицит.

В Европейската комисия, и особено в Европейската централна банка, нарушаването на два критерия – този за дефицита и този за инфлацията – прави невъзможно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Нека да го кажем направо: това не може да стане с еднократни мерки. 

Никакви отстъпки не може да се чакат от ЕС на базата на геополитически съображения. От тази гледна точка, на България са ѝ необходими много сериозни системни политики, структурни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и на консолидиран бюджет. Това не е проста работа, това иска време, иска много компетентни хора. Не иска такива пушеци, каквито се хвърлят на сцената, иска много упорита работа, която аз се боя, че няма кой да свърши.

Каквото и да има, ако стоим на позицията на защита на това държавата да не отиде към много голям свръхдефицит и на тежка наказателна процедура, трябва да разсъждаваме, очаквайки риск от допълнителни пробиви и този риск от допълнителни пробиви и увеличаване на бюджетните разходи трябва да бъде предотвратен предварително.

Тоест трябва да бъде казано на политиците, че ако опитат да направят това, което направиха в 48-ото НС и в 49-ото, просто ще нанесат тежки поражения на страната.

От друга страна, забележете следното: това изявление на министъра на финансите нанася само по себе си тежък удар върху позициите на България на международните финансови пазари. То отекна навсякъде. Инвеститорите ще гледат с много по-голямо подозрение върху емисии на български държавни ценни книги и може би процентът им ще тръгне нагоре само заради едни такива крайно непредпазливи или политически изказвания на министъра на финансите. Това едва ли е отчитала госпожа Велкова.

Сигурен съм, че не го отчита. Сигурен съм, че това не може да е написано от експерти от Министерство на финансите – тези точка 4 и точка 6 от доклада (Точка 4 гласи: (има риск от) „Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото“; а точка 6: Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема), това няма как да са го писали специалисти. 

Тези приказки са включени в доклада от политик. Кой е политикът е ваша (на журналистите – бел. ред.) задача да разберете кой е.

Инфлацията

Най-острият проблем в страната е инфлацията. Кои са факторите, които възбудиха силно инфлацията в България? Това са цената на природния газ, цената на електроенергията, свързана с цената на природния газ, защото там корелацията е изключително висока – между цените на европейските борси на природния газ и на електроенергията тя е над 95%, корелацията и цената на петрола, суровия петрол, и петролните деривати. Съчетани със зърнената криза, която вдигна цената на пшеницата, която задава нивото на цените на храните.

Сега, нека да погледнем година след войната: цената на електроенергията на европейските борси и в България във вчерашния ден е по-ниска, отколкото през 2001 г. с 4%.

Цената на природния газ е на същите нива от последните пет години. Цената на петрола, на суровия петрол, не този, който внасяме или внасяхме доскоро, е на съвършено нормални нива – 80, осемдесет и нещо долара на барел. „Уралс“ пада днес на 48 долара за барел, беше около 50. Това е калкулирала „Лукойл Нефтохим“, тоест би трябвало да е. Видя се, че и цената на пшеницата отива надолу.

Тоест импулсът е бил еднократен. Импулсът е еднократен. Това е ключово да се разбере. Еднократен импулс означава, че това не е огън, който гори под тенджерата с инфлацията. Това означава, че е бил запален и е прегорял.

Защо тогава инфлацията за февруари е 16%?

Коментарът в доста интервюта, които изгледах – че инфлацията е била заложена предварително от политиката на Федералния резерв и на Европейската централна банка и през връзката с валутния борд е влязла в България – е основателен, защото дълги месеци и тримесечия ЕЦБ се бореше с дефлационни процеси. Но дали не прекалиха се вижда днес.

Прекалили са очевидно с пускането на пари в обращение. В този смисъл, наистина много пари в обращение влязоха в ЕС и повдигнаха нивата на европейските цени. Но не повдигнаха толкова силно цените в еврозоната. Повдигнаха цените в страните, които не са присъединени към еврозоната и в част от балтийските страни.

Защо стана това? Специално в България това стана, след като бяха пробити бюджетните разходи от Кирил Ананиев и след това – от Асен Василев и бяха раздавани пари на калпак. Бяха повишени доходите, пенсиите с изпреварващи темпове, пред инфлацията.

На всички, които твърдят, че това е начинът да изпреварваме или следваме инфлацията с доходите, това е начинът да решим икономическите си проблеми, аз напомням да разгледат внимателно политиката на Жанвиденовото правителство в 1994-та и началото на 1995 година. Същата политика. Даваме пари, стимулираме потреблението и след това – огромната разруха, защото тя е неминуема.

Не искам да плаша никой, че това ще се случи и сега, но тази политика е пробвана на много места и никъде не е проработила. В този смисъл, пускането на допълнително потребителско търсене в страната доведе до увеличаване на потреблението на домакинствата с 4,7% миналата година. Не може да твърдиш, че инфлацията е изяла всички доходи, защото няма как да е скочило потреблението на домакинствата с 4,7%, ако е изяла всичко. Трябва да са се намалили.

Неравенството

Четох разни статии, вкл. на господин Станчев, който казва, че е мираж битката с кризата. Да, наистина е мираж, защото има растеж в България. Битката с бедността, казва той, е мираж, но точно тук не съм съгласен. Защо? Защото ако се вгледаме внимателно в структурата на доходите, тези, които взимат ниски доходи и които пазаруват на малката потребителска кошница, те наистина бяха ощетени в този период. Останалите – не. Останалите кои са? Всички, които са в производствената сфера и в икономиката.

Там бяха принудени работодателите да вдигнат много сериозно заплатите, средната пенсия също се вдигна изпреварващо. По този начин се обяснява това увеличаване на потреблението на домакинствата. Но тези слоеве с ниските доходи, пазаруващи от малката кошница, поради много високата инфлация в малката кошница, тя е над 22%, те пострадаха.

В този смисъл, проблемът е неравенството, но неравенство не се бори с 24-25 стотинки на всеки, който си зарежда бензин, не се бори с раздаване на пари на калпак на всички пенсионери по 70 лева, не се бори с раздаване на пари на фирмите, с натиск срещу хранителните вериги – измислени действия – и така нататък. Неравенството е много сериозна тема, ако иска някой да го атакува, не може да го атакува с тези средства. Тези средства само го увеличават.

Питате ме какво виждам в икономиката. Виждам задълбочило се неравенство, което изисква да се правят сериозни политики, за да не отиде още по-надолу.

В НС да събере мнозинство, което да демонтира в Закона за БНБ тези членове, които устройват валутния борд, е невъзможно. Нека да го чуе и министърът на финансите.

Виждате ли риск България да бъде отклонена от европейското си развитие?

Да, виждам. Виждам и в последното интервю, което дадох преди два месеца, аз казах, че тази геополитическа ситуация – войната, тези рискове за сигурността на страната, те веднага заемат първо място в политиката на всяка страна, която има разумно и интелигентно управление. Така стана в цяла Европа. Всички реагират по един и същи начин.

Рискът за нас е много голям, нека да си го кажем. Рискът е голям и защото ние сме в периферията на Европа. Ние не сме в „Шенген“, ние не сме в еврозоната. 

Ако нещо се откърти от Съюза или бъде изоставено на бурята на съдбата, това ще бъде периферията. Няма да бъде ядрото, нали така? И затова от геополитически съображения единствената детерминанта, по която трябва да се движи България, е да влезе във вътрешния кръг, да влезе във вътрешния интеграционен кръг, да влезе в еврозоната и в Шенген, иначе няма как просто да посрещнем сами тези рискове.

Как да повишим доверието в България?

Във всички случаи без такива изказвания като това на министър Велкова. Съветвам президента Радев, ако мога да се поставя в позицията на съветник, да я освободи и да я замени с човек, който е много по-сдържан в говоренето и който се доверява на състава на МФ и не прокарва такива политически фишеци, защото това бие по неговия авторитет, и то по страшен начин.

Накъде се движим?

Трудно е да бъде оптимист човек в такава ситуация. Много трудно е да бъде оптимист. Много трудно е да не допуска една много сериозна тревога не за себе си, говорим за общия интерес, говорим за общото благо, за състоянието на страната.

Аз проследих всички дебати, преди да дойда във връзка с този скандал, защото това за мен е скандал, и виждам колко силно се политизира това. За мен сферата на финансите не бива да се политизира. Там може да се политизира само едно нещо – данъците. Данъчната система е отражение на политическата воля.

Тя казва на кого разчиташ, от кого вземаш парите. В този смисъл съм напълно съгласен с Асен Василев като казва, че не се събират в момента данъците. Не се събират, видно е. Не може да имаш такава инфлация и да събереш толкова по-малко ДДС. Това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика.

Изборите на 2 април

Нивото на моето разочарование ме кара да наблюдавам много внимателно поведението на политическата формация, за която ще гласувам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния дефицит в рамките на 3%, аз няма да гласувам повече за тях.