От 1 март цяла България е покрита с бяло и червено, тъй като, както повелява вековната традиция по нашите земи, Баба Марта се посреща с мартеници. С тях се окичват хората и в българските историко-етнически територии, останали в пределите на съседни страни – Западните покрайнини, Северна Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк) и като цяло – в Румъния и Молдова, където бижуто от конци се нарича мърцишор.

Цветове

Днес има мартеници с най-различни разцветки. Но класическите два цвята имат строго определена символика: червеното – на кръвта и живота, бялото – на чистотата и щастието.

В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син против уроки, а в Родопите се слагат и други цветове, съобщава „Телеграф“.

Някога мартеници са носели само децата, младежите и младите булки. Ергените връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена, или в пояса. Момите пък са закичвали мартеници на пазвата отляво, докато невестите – отдясно.

Корени

Учените извеждат традицията още от античността. Сред най-ранните извори е римският автор от IV век Лутаций Плацид, който е оставил описание, според което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празника, посветен на богинята Атина Палада. Други историци виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март и изпълнявани в чест на бога Марс. Някои изследователи обаче търсят още по-древна символика, която кодира мъжкото и женското начало в природата, започващо от мита за Адам и Ева. Днес той се вижда в популярните мартеници с фигурите на Пижо и Пенда.

Пропаганда

През 30-те години на минали век в духа на патриотичната пропаганда, наблягаща на ролята на прабългарите в историята ни, се налагат популярните и днес легенди за мартеницата, свързани с хан Аспарух. За тяхна основа е използвано произведението на Николай Райнов „Видения из древна България, сказания за мир и бран” от 1918 г. Според една от легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената (или сестрата) на хан Аспарух. Когато той тръгнал да преминава Дунава и да завладява земите до Балкана, Ахинора завързала на крачето на лястовичка бял конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и успех. Птичката дълго пътувала и конецът наранил крака на птицата и се обагрил в кръв. Тя намерила хана точно на 1 март.

Има и друга, по-разширена легенда, която касае бягството на дъщерята на Кубрат – Хуба, от хазарите.