Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование.

На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор.

Пет години след това Атанасий придобива епископски сан.

Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.

Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена

риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

Атанасовден се почита като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).

В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен”.

Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка и Тина.