Няма как да не сте гледали поне веднъж „Семейни войни“ и да не ви е разсмял чаровният Цветомир Иванов, когото всички наричат на кратко Цецо. Днес от 17:00 ч. в ефира на Нова телевизия едно от най-свежите предавания се завръща на екран.

Както винаги – очаквайте много смях, забавление и колоритни ситуации! Но преди това вижте какво ни сподели Цецо броени часове преди големия старт! Както винаги той е зареден с добро настроение, но е и пределно откровен!

– Г-н Иванов, „Семейни войни“ се завръщат отново на екран! С какво ще ни изненадат новите епизоди от новия сезон на шоуто?

– Връщаме се с нови семейства и въпроси, с още повече смях.

Всичко, което зрителите са свикнали да гледат от нас. Правилата ще бъдат същите – единственото, което сменяме е часа. От понеделник до петък всеки делничен ден от 17:00 ч. – между „Пресечна точка“ и „Голямото преследване“.

Програмата на NOVA ще бъде, както винаги богата, усмихната и весела. Всеки, който иска да се забавлява, гарантирано ще се зареди с добро настроение, гледайки „Семейни войни“.

– През годините шоуто се превърна във ваша визитна картичка. Това ли е ролята, в която се чувствате като в свои води?

– Ако работиш с удоволствие и хората ти се радват, се чувстваш в свои води. Както всеки актьор, така и аз, изпълнявам ролята на водещ на предаването „Семейни войни“. В него всичко се прави заради шоуто, забавата и доброто настроение на зрителите, включително шегите на мой гръб. Надявам се никой не си мисли обаче, че по цял ден се карам с жена си. (смее се)

– Май е по-трудно човек да бъде смешен, отколкото сериозен, нали? Или греша?

– И с двете нямам проблем. Според мен всичко е въпрос на нагласа и очаквания от хората. Ако от теб се иска да си смешен, каквото и да направиш, то забавлява хората. Ако те гледат с недоверие и търсят за какво да се хванат, никога няма да може да се забавляват.

Освен в предаването, аз много успешно се справям и със stand-up comedy. Започнах да се занимава преди доста години и вече може да се каже, че съм намерил вярната формула на смеха и забавата. В началото на февруари с още двама мой колеги започваме шоутата за 2023-та година. На 1 февруари сме ROCK’N’ROLLA в София, на 9-ти в Q Bar Враца, на 15-ти и 16-ти сме в Hashtag в Бургас и Варна, на 25-ти Саутхемптън във Великобритания.

– Семействата, които гостуват в предаването, често ви правят интересни подаръци. Пазите ли ги и кои са най-запомнящи през годините?

– Пазя всички подаръци. Една част са в офиса, но по-голямата част съхранявам вкъщи. Като музей на подаръците от „Семейни войни“.

– А случвало ли се е някой участник да даде толкова неочакван отговор, че за момент да не знаете как да му отвърнете? И изобщо как излизате от непредвидени ситуации?

– Не често, но ми се е случвало, разбира се. Старая се винаги да съм мобилизиран. В предаването излизам от непредвидени ситуации с шега, смешка, виц. В живота не винаги успявам да обърна всичко на майтап, но се старая. (смее се)

– Винаги ли сте искали да станете актьор? 

– Да. Предполагам, че като по-малък, като всяко момче, съм искал да бъда летец, космонавт, пожарникар, полицай… баща ми искаше да стана адвокат. Но накрая – актьор.

– Чувството за хумор е много важно, но още по-ценно качество е, когато човек има самоирония, за която често подсказвате и вие от малкия екран. Трудно ли се постига това и имало ли е ситуация, в която да сте се поддавали на емоциите повече от нужното?

– Ако нямам самоирония, няма да мога да се шегувам и с другите. Винаги шегата преминава през мен, иначе ще се превърна в обикновен хейтър (смее се). Най-лесно е да се шегуваш със себе си. Като всеки актьор, аз съм доста емоционален и със сигурност е имало доста ситуации, в които съм се поддавал и съм реагирал по-емоционално от необходимото. Нищо човешко не ми е чуждо.

– През 2021-ва направихте изложба с ваши снимки от Рим, озаглавена „Врати към Рая“, което е нещо различно от професията ви. Същата година Васил Василев – Зуека, който също като вас е актьор и тв водещ, емигрира от България и се отдаде на рисуване. Някога мислели ли сте си за нещо подобно и какво може да ви накара да вземете подобно решение? 

– Никога не съм искал да напусна България и да живея в друга държава. Тук ми харесва, тук работя, тук е семейството ми, поне за сега нямам такава идея. Виж, да обикалям и да разглеждам – да. Винаги ми е било приятно да отида на екскурзия, но да живея…

Във всяка друга държава си на гости, чужд човек. Тук имаме едни проблеми, с който сме свикнали, там трябва да се уча наново с чужд бит и традиции, с други проблеми, език, култура. Не съм привърженик на тази идея.

– Има ли нещо, което винаги сте искали, а не сте постигнали до момента?

– Поставям си цели и мечти, които смятам, че ще мога да постигна и до сега не съм търпял разочарование. Ето затова съм доволен и усмихнат.

– А кой е най-абсурдния слух, който сте чували досега по свой адрес?

– Няма слух, който да ми е направил специално впечатление. Стандартните даже не ми се иска да ги казвам.

– Освен с предаването се занимавате и с много други неща. Разкажете ни за някой от тях.

– Спечелихме един проект на НФК, който прави различни програми. Една от тях е за любителите артисти. Има много хора, които използват изкуството като арт терапия. Някои правят актова рисунка или дърворезба, други рисуват върху стъкло. Работи се с акварел, акрил, с масло. Успяхме да привлечем преподаватели от Националната художествена академия и от НБУ, които да се занимават с тези любители артисти.

Другото, на което искам да наблегна, е работата с децата. Курсовете за тях са безплатни. Отделно работим с две НПО-та – Българската асоциация по хемофилия и Култура без граници“.

Правим много изложби на различни артисти във всички сфери. Даже в края на учебната година ще си сътрудничим с Национална гимназия по полиграфия и фотография и ще направим изложба с фотографии на учениците от 8 и 9 клас. В нашето арт пространство „ДОСАМИ“ в центъра на София правим всички тези безплатни курсове и всеки, който желае, може да посети страницата ни във фейсбук и да се информира.

– И за финал, как бихте довършили изречението: „Попитахме 100 човека:…“ и с какъв отговор?

– Попитахме 100 човека… и като започна една говорилня (смее се).