НикОла Тесла е изобретател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта свързана с електричеството. Десет интересни факта за него:
1.Роден е точно в полунощ на 9-ти срещу 10-ти юли през 1856 година по време на гръмотевична буря.
2.Никола Тесла пристига в САЩ единствено с дрехите на гърба си и с писмо от предишния си работодател адресирано до Томас Едисън, което гласи: „Познавам двама велики мъже.
Вие сте един от тях, а това младо момче е другият.”
3.Едисън предлага на Никола 50 000 долара награда, за да подобри някои от идеите му. Тесла успява, но Томас Едисън отказва да му даде парите с думите „Не разбираш ли от американски хумор?”
4.Тесла открива Рентгеновото лъчение 4 години преди Вилхелм Рентген да се акредитира за същото откритие.
5.Въпреки, че Тесла демонстрира изобретението на радиото през 1893 и получава патент за него, Патентното ведомство му го отнема и го възлага на Гулиелмо Маркони. Причината е, че Томас Едисън и Аднрю Карнеги инвестират огромни средства в Маркони. През 1943 година Върховния съд на САЩ поправя грешката на историята и връща патента на законния му собственик Никола Тесла, който умира в мизерия и беднотия година преди това.
6.Дж.П. Морган инвестира $150, 000 в Никола Тесла за изграждането на гигантски радио предавател, но след като разбира, че Тесла прави опити за безжично пренасяне на енергия, отказва да инвестира повече.
7.Приживе Тесла е бил предимно осмиван. Хората въобще не са успявали да разберат загадъчните му идеи. Дори е послужил за основа на няколко комикс героя.
8.Бил е микрофоб и постоянно е чистил приборите си със салфетки. Никога не е отсядал в хотелска стая или етаж, чийто номер се е делял на три. Имал е силна обсесия от перлени обици.
9.Тесла твърдял, че спи по 2 до 3 часа на ден. Сър Исак Нютон също твърдял, че спи по 3-4 часа на ден.
10.Години наред великият изобретател хранел гълъбите в нюйоркския Сентрал парк. Събирал ги и по первазите на наеманите от него хотелски стаи. Между безчетния им брой обаче имало един снежнобял със сивкави крайчета на крилете. Когато го питали за гълъбите той отговорил така:
“Хранех стотици гълъби през целия си живот –Измежду тях силно се отличаваше удивителна птица – бяла със светло-сиви крайчета на крилете. Беше гълъбица. Можех да я разпозная навсякъде, а тя ме откриваше, където и да се намирах. Беше достатъчно просто да помисля за нея и тя долиташе. Тя ме разбираше и аз я разбирах. Обикнах я, както мъж обича жена, тя също ме обичаше. Когато се разболяваше, идваше в стаята ми и с дни се грижех за нея, докато оздравееше. Тази гълъбица беше радостта на живота ми. Докато тя се нуждаеше от мен, всичко останало изглеждаше маловажно. Докато бе с мен, животът ми имаше смисъл и цел. Когато една нощ лежах в тъмнината и решавах мислено поредната задача, тя влетя през прозореца и кацна на бюрото ми. Знаех, че иска да ми съобщи нещо важно. Станах и я приближих. Погледнах я и разбрах какво иска да ми каже – наближаваше сетният й час. В момента, в който осъзнах посланието, от очите й излезе силна светлина. Това беше реална светлина, силна и ослепителна. По-силна от най-мощната лампа в моята лаборатория, която съм създавал някога. Когато гълъбът умря, нещо си отиде от живота ми. До този момент имах пълната увереност, че ще изпълня всички, дори най-амбициозните си замисли, но когато моята гълъбица си отиде, разбрах, че делото на живота ми е приключило.”
