Веселка Маринова спечели „Фермата“ за втори път! Това е истински прецедент, тъй като тя е единствената жена, която до момента е успявала да спечели риалити формат два пъти. 25-годишната майка на три деца за пореден път доказа колко борбена може да бъде и колко зряла за крехката си възраст.

Веселка спечели зрителската подкрепа, след като отново показа истинското си лице в стопанството. И в реалния си живот тя работи усърдно, грижи се за децата си и не се отказва да преследва мечтите си.

С първия спечелен чек от 100 000 лева тя създаде къща за гости в Троян, а втората такава сума ще й помогне също за нещо много специално.

За него и за живота си разговаряме с Веселка в изключително емоционален и откровен разговор, каквато е и самата тя. 

– Веси, честита втора победа във „Фермата“! Знам, че цяла нощ не си спала и вероятно емоцията още те държи…

– О, да, така е. Първият финал във „Фермата“ беше наистина много труден за мен, с травмата, която получих и четирите битки, които не бяха никак лесни. На този финал обаче, мога да кажа, че напрежението буквално се режеше с нож. Битките вече бяха изиграни предварително. На финала не знаех какво ще се случи, нищо не зависеше от мен. Хората трябваше да оценят моето представяне за последните четири месеца, да ме оценят и като човек.

– Не знам дали си даваш сметка, че си първата жена, печелила риалити формат у нас. Това е прецедент!

– Чувствам се изключително горда наистина. Смятам, че във формата се постарах да играя играта отборно, да покажа себе си като човек и като личност. Исках да покажа и с какво съм надградила себе си, на какво държа. Много съм щастлива, че хората навън са го оценили.

– Ти в реалния си живот не си много по-различна от това, което показа във „Фермата“, включително и в частта с тежкия физически труд. Греша ли?

– Не, не грешиш. Моят реален живот наистина е сходен с този, който имах във „Фермата“, защото и в него имам своите натоварвания, емоции, отговорности. Свикнала съм да се трудя, затова и това не ме уплаши във формата. Всъщност, когато работя, се чувствам добре.

– Кое може да те дисбалансира в такъв случай?

– Във „Фермата“ специално много пъти бях на ръба да се срина. Имах много трудни моменти. Децата бяха тези, които ми помогнаха да издържа докрай – постоянно мислех за тях, гледах снимки. Исках те да видят една силна мама, която няма да плаче, няма да се предаде.

Не можах да покажа много сила или битки на Арената, както ми се искаше. Може би ми се искаше и да кажа повече неща, тъй като влязох предимно заради емоцията и битките. Но сега ми е приятно да гледам всичко, което сътворихме във „Фермата“.

– Кое те сриваше толкова вътре?

– Най-вече липсата на близките ми, въпреки че влизам за втори път във формата. Това няма как да се промени. Другото е, че аз в началото на годината загубих моя най-близък човек. Не се бях съвзела от тази загуба и дори влизането ми във „Фермата“ беше под въпрос.

Не знаех дали ще се справя, дали ще мога да се събера емоционално, дали ще ми помогне да опозная себе си. Не бях сигурна дали ще ми вдъхне нови сили или повече ще ми отнеме. Във „Фермата“ видях една близост в хората, едно отборно мислене, което ме държеше.

– Вярваш ли в знаците на съдбата?

– Вярвам, да. Имам страхотни деца, които ми помогнаха много. На финала голямата ми дъщеря си извади зъбчето на живо, в ефир, и ми го даде за късмет. Сега се повтори това. Точно когато тръгвахме, дъщеря ми Марая също си извади зъбчето. Стискаше ме за ръката и викаше: „Нашият победител!“ Освен това за втори път се паднах с един и същи номер за гласуване. Постоянно усещах подкрепата и енергията на близките си.

– Случвало ли ти се е и в живота да получиш знак от съдбата, който впоследствие да се окаже предопределящ за хода на дадена ситуация?

– Много пъти, да. Аз по принцип се старая да правя добро, за да може и енергията около мен да е положителна. Колкото и невероятно да прозвучи, аз вярвам в съдбата, в това, че всеки човек има някаква мисия в живота си. Дори и да звучи суеверно, вярвам в това. Много пъти ми се е случвало да имам много силни усещания – за дребни неща, които хората не могат да видят, но за мен се оказват решаващи.

– Мислела ли си в какво ще инвестираш наградата от 100 000 лв.?

– След първата „Фермата“ ми беше важно да имам свой дом, да започна отнякъде. А сега ще се концентрирам върху създаването на някакъв бизнес план. Вече имам начинание, което се опитвам да развия – свързано е с едно кафене. Децата ми са здрави и щастливи, ходят на детска градина и на училище, много са умни, даже прекалено за възрастта си. Мога само и единствено да се моля те да са добре и да се развиват, аз ще дам всичко възможно от себе си за това.

– Какви големи мечти имаш още за сбъдване?

– Всъщност моите мечти не са големи и вероятно заради това по-лесно ги достигам. Знам какво искам от живота си. На първо място за мен е семейството. Въпреки крехката възраст, на която съм, опита и всичко, през което съм минала до този момент в живота си, са ме направили мъдър човек. Чувствам се емоционално по-мъдра. Надявам се да постигна всичко това.

– Успяхте ли според теб да построите във „Фермата“ този своеобразен мост между поколенията?

– Мост имаше между мисленето и характерите на определени хора, съобразно тяхното разбиране за живота, и техните души. Хората със сходни души и характери, осъзнаха този смисъл и създадоха някакви приятелства, мост, независимо от кои отбори са били. Аз тая към всички приятелско чувство и се надявам навън да съхраним тази положителна емоция. Навън ще стане ясно дали ще успеем да запазим този създаден мост на приятелството.

– Тази втора победа във „Фермата“ ли бе твоят своеобразен връх в риалити формат или все още имаш глад?

– За мен „Фермата“ 8 беше буквално втори шанс. В първата „Ферма“ влязох много плаха и неуверена. Имах много критични моменти, както и голяма нужда да повярвам в себе си. Сега влязох по-уверена, исках да се отдам на емоцията, за да ми даде сила. И съм щастлива с всичко, което се случи.

Интервю на Анелия ПОПОВА