Какво знаем за древните египтяни? Те са изобретили хартията, мумифицирали са фараоните си и са построили мистериозни пирамиди, чиито тайни все още не са разкрити, пише „Телеграф“.

Разбира се, всичко това е изключително интересно, но има много други, не по-малко впечатляващи факти за Древен Египет.

Нещо повече, делниците на египтяните са много по-ярки и забързани, отколкото можем да си представим.

Bright Side открехва завесите на историята и открива някои наистина интересни факти за египтяните, които няма да видите нито в учебниците, нито в холивудските блокбъстъри.

Жените в Древен Египет имали същите права като мъжете. Те можели да притежават и контролират собственост, като тя се прехвърляла изключително по майчина линия. Египетските жени се обличали така, както искали, сами избирали съпруга си, можели да поискат развод и дори да се омъжат втори път.

До 1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри! Бонусите са важни!

Въпреки факта, че повечето жени били домакини, някои от тях (най-вече от ниските слоеве на обществото) работели. Представителките на благороднически семейства получавали образование, както и възможност да заемат високи позиции: от писари и лекари до жрици и дори владетели на държавата.

Акушерките се радвали на особено уважение и дори били приравнявани на божествата. Макар че медицината била доста напреднала за онова време в Египет, все още много жени умирали при раждане. Нещо повече, в горещия климат кърменето се смятало за изключително важно, защото предотвратявало дехидратацията на бебетата.

Ето защо заможните семейства често подписвали договор с акушерка, според който – в случай на смърт на майката, тя била длъжна да се грижи за бебето.

Древната египетска диета се състояла предимно от плодове и зеленчуци. Консумирало се месо само по празници и на тържества, защото то се разваляло бързо в горещия климат. Докато бирата била достъпна за всеки, виното се сервирало само на богатите членове на обществото.

Кокосовите орехи били друг деликатес, внасян в Египет от други страни.

Пирамидите не били построени от роби, а от наемници, като гробниците, намерени в близост до пирамидите в Гиза, го потвърждават. Проучване на намерените там скелети показва, че погребаните са били ангажирани с тежък физически труд. Археолозите смятат, че именно те са построили пирамидите.

Нещо повече, местоположението на гробницата потвърждава, че покойниците не биха могли да бъдат роби, защото те не получавали честта да бъдат погребвани в близост до фараони.

Друг факт, потвърждаващ теорията: по-голямата част от населението на Древен Египет се занимавало със земеделие. И тъй като почвата в долината на Нил била достъпна за селскостопански дейности само няколко месеца в годината, фермерите през повечето време били свободни от основната си работа.

Тогава те работели за фараона, изграждайки пирамиди и храмове, като получавали възнаграждение под формата на бира – от 1 до 1.3 галона на ден.

Името на човек било пазено в тайна през целия му живот. Според легендата, ако някой го научел, можел да му влияе. Ето защо египтяните използвали прякори – или така наречените „любезни“ имена.

Между другото, това е причината много фараони да приемат имената на великите си предци, когато се възкачвали на трона. Те вярвали, че тези имена са гаранция за собствената им безопасност и път към вечността.

Египтяните се страхували да умрат извън родината си – те вярвали, че могат да се преродят и че душата им безопасно ще премине в отвъдното, само ако бъдат погребани в свещената долина на Нил. Поради тази причина жителите на Египет, за разлика от другите древни народи, не пътували много.

Златните мостове, открити на челюстта на някои мумии, в които били използвани зъби от други хора, доказват, че египтяните са правели зъбни протези. Все още е неизвестно дали тези конструкции са поставяни преди или след смъртта, по време на балсамирането на телата.

На личната хигиена отделяли специално внимание. Представителите на различните слоеве на обществото се къпели ежедневно. Най-бедните го правели в Нил, а домовете на богатите египтяни били оборудвани със самостоятелни бани. Вместо сапун използвали вещество, наречено натрон – смес от 4 вида сол. То влизало в употреба и при мумифицирането.

Египтяните са сред първите, използвали пеницилин, може би дори несъзнателно. Те поставяли мухлясал хляб върху рани. Като цяло, били доста загрижени за хигиената, както вече споменахме. Благодарение на това смъртността след операции в Древен Египет била по-ниска, отколкото във всяка европейска болница до средата на миналия век.

За да се предпазят от въшки, мъжете и жените бръснели главите си и носели перуки, които ги предпазвали от изгарящото слънце. Горните слоеве на обществото можели да си позволят скъпи перуки от човешка коса или конски косъм, украсени със златни или сребърни конци, докато бедните трябвало да се „радват“ на домашни папирусови перуки.

Не всички египтяни можели да си позволят обувки, затова много от тях (дори благородници) често ходели боси, особено в домовете си. За да предпазят краката си от слънцето и насекомите, те нанасяли специални мехлеми.

Най-богатите египтяни дори имали свои лични специалисти, фокусирани върху техния педикюр. Те обработвали ноктите с нож и пила, като тази професия била толкова почтена, че била посочвана на гроба на човека след смъртта му.

По онова време кръвосмешенията били широко разпространени. Отначало се практикували изключително от управляващите династии, за да се запази чистотата на кръвната линия и да се стесни кръгът от хора, потенциално претендиращи за трона.

Фараоните често се женели за своите сестри. Имало и случаи, когато фараон се жени за момиче, което е негова племенница, както по майчина, така и по бащина линия – обща дъщеря на брат му и сестра му. С течение на времето това станало нещо обичайно и за обикновените египтяни.

Изследванията показват, че родителите на Тутанкамон са брат и сестра, докато самият фараон се оженил за полусестра му Анхесенпаатен. Клеопатра, от своя страна, била омъжена за брат си Птолемей XIII в продължение на 3 години.