Политиците търсят само технологични решения, защото смятат, че технологията ще им гарантира изборна победа. И затова непрекъснато се питат правилата. Това заяви пред БНТ проф. Пламен Киров – преподавател по конституционно право в СУ „Св.

Климент Охридски“, по повод честите промени в Изборния кодекс.

„Тези, които инициират последната промяна, имат за цел да извлекат бонус на следващите избори. Но забравят простата истина, че изборите се печелят с гласове, а не с технология. Затова няма значение дали ще бъде машинно или ще бъде хартиено, стига да се създадат необходимите гаранции за публичност и откритост и контролни механизми, че това, което избирателите пуснат в кутията или отбележат на машината, ще бъде преброено точно. Това е разковничето, което пък ще създаде в избирателите усещането, че има смисъл да се гласува, защото гласът им ще бъде отчетен точно“, обясни той.

Според конституционалиста президентът няма да наложи вето върху предлаганите промени за смесено гласуване в изборното законодателство.

„За да наложи вето, президентът трябва да претендира или за противоконституционност на промените – очевидно такива основания няма да има, а останалото означава той да се намеси по целесъобразност – да вземе страна, което той няма да направи, според мен“, обясни проф. Киров.

Проф. Киров коментира, че няма смисъл консултациите за съставяне на редовен кабинет да се разтягат във времето.

„Това е в рамките на Конституцията, но друг е въпросът дали е целесъобразно в настоящия момент. Така оставени сами на себе си политическите партии в парламента няма да постигнат съгласие за формиране на коалиция, която за застане зад едно парламентарно правителство“, допълни той.

По думите му, президентът е провокиран от „арогантно и неприлично поведение на тези, с които разговаря на консултациите“. „Те използват консултациите, за да сипят критики по отношение на него – и като институция и персонално. И той няма как да не им отговори, защото всичко се развива пред камерите, което не е чак толкова за предпочитане. Такива консултации не се правят пред камери“, смята той.

„Консултациите прераснаха в един дебат и спор кой е по-голям евроатлантик. За съжаление“, допълни той. 

„Аз не виждам опити да се състави парламентарно правителство, защото проучвателни мандати все още няма връчени. От друга страна политическите партии имаха два месеца време да говорят“, посочи проф. Киров.