Електронната музика е твърде разнообразна и човек трудно се ориентира в многото подразделения на различните жанрове, дори да е запален по тази култура. Едно от основните заблуждения идва от названието , , техно“. Повечето хора смятат, че това е обединяващото звено, към което се числят всички останали стилове, свързани с тази музика, но истината е друга.

В действителност трябва да си доста запознат с електронната музика, за да осмислиш и запомниш всички стилове.

Но ето няколко неща, които един прохождащ в тази музикална област меломан е добре да знае.

Електронната музика включва различни по темпо, звучене и идея стилове.
Делят се – подобно на метъла – на по-леки и по-тежки жанрове. А ето ги и подредени от най-лесно поносимите към невъзможните за слушане.

Хаус – най-популярният от всички стилове. Най-подходящ за готино парти, на което сте поканили не само запалени рейвъри. Това е най-семплият и най-стар стил в електронната музика. Често тук преобладават ремикси на стари денс парчета – перфектно допълнение към всяка колекция с музика в дискотеките и нощните клубове. Тук са фънкът, трайбълът и мн.др.

Транс – най-емоционалният жанр в елекронната култура. Истински качественият транс може да те накара да се смееш, да плачеш, да крещиш или просто да се усмихваш, носейки се по вълните на блаженството. Той обаче е по-специфичен и не са много тези, които притежават сетивността да му се насладят истински. За жалост напоследък се появява доста комерсиална и несъотвестваща на действителността транс музика, която е странна смесица от хаус и традиционен транс, което се понася трудно от почитателите и на двата отделни жанра. Тук са псайкъделика, гоата и мн.др.

Техно – най-грешната представа за стил музика. В действителност това е депресиращ, типичен за западналите работнически класи жанр или музикален израз на индустриалните автоматични заводи в Детройт в края на 80-те. Терминът навлиза в музикалните среди през 1990 година с книгата на Алвин Тофлър , , Третата вълна“ и става модна дума, отнасяща се до всичко, свързано с електронната култура и до днес. Музиката е тежко, натоварено с много история звучене, неспособно да се прероди чрез новаторските техники на диджеите през последните години. Малко са феновете на електронната музика, които остават почитатели само на техното, заради нагнетяването и неудволетвореността в този жанр. Тук са рейвът, техно минималът и мн.др.

Брейкбийт – свързан с рап-течението – това е стилът с най-богата история в света на електронното. Този жанр е прекалено типичен, а старанието на създателите му да запазят традиционното звучене кара все по-често феновете да предпочитат новите, по-комерсиални и по-интересни предложения пред това да продължават да бъдат верни на добрата, стара и малко скучна ъндърграунд сцена. Това е идеалната спойка между запалени рапъри и електронни музикални фенове.
Тук са хип-хопът, брейкбийт фънкът и мн.др.

Джънгъл – най-агресивният като звучене и символика стил. Той е напълно еквивалентен на названието си – примитивен, мръсен, жесток звук. Пълна противоположност на транс, хаус и техно, този стил е черната овца на електронната музика. По-лесен за възприемане вариант на джънгъла е дръм & бейсът. Името му всъщност е най-точното описание на използваните за създаването му звуци – барабани и бас, преплетени в граничещи с нормалното ритми. Тук са рагата, хардстепът и мн.др.

Хардкорът – най-противоречивият стил. На единия си полюс този жанр отрича всичко хубаво, осъжда забавлението и символизира безсмислието на живота. От друга страна хардкорът в електронната музика осмива това глупаво светоусещане и придава на почитателите си виталност и неустоимо желание за удоволствие чрез толкова бързите си, че чак непонятни за възприемане ритми. Дори феновете на този стил музика признават, че понякога е трудно да устоиш на активността му. Тук са габата, метълкорът, тероркорът и мн.др.

Даун темпо-музика за слушане – това е стил, предназначен за началото или края на дадено парти, за почивка или медитация. Създаден в началото на зараждащата се електронна култура, този жанр ще живее винаги в тези музикални среди заради естествената нужда на всеки от малко спокойствие, независимо дали е почитател на джънгъл или транс. Тук са чилаута, даунтемпо минимълът, ейсид джазът и мн.др.

Най-хубавото на електронната музика е, че тя е толкова разнообразна, че позволява на всеки да намери в дебрите й стил, предопределен точно за него. Обединяващо музика от разнообразни епохи и култури, електронното звучене позволява да усетиш магията на пътуването, което съзнанието ти подготвя всеки път, когато се докоснеш до твоята магия, твоя стил в света на електронното.